.

Няма по-голямо нещастие от това да си спомним за минала радост в момент, когато сме тъжни.

Най-горещите места в ада са предназначени за онези, които по време на големи морални изпитания са пазили неутралитет.

През мен в града печални се отива,
де в мъки вечни стене и скърби
на грешните тълпата нечестива.

Бог мъдри, мощни мене сътвори
в едно със вековечните предмети,
Бог праведни лиши ме от зари.

Ще трая, дорде траят вековете.
О вий, кои престъпяте тоз праг,
надежда всяка тука оставете.

Користолюбие – изкуствена бедност.

Най-мъдър е този, когото най-много го дразни загубата на време.

Хилядолетието в сравнение с вечността е много по-кратък период, отколкото мигане на окото в сравнение с бавно движение на небесни светила, въртящи се в безкрайното пространство.

Всеки трябва да поеме на своите рамене работа, съизмерима със силите му. Ако тежестта се окаже случайно несъразмерна, то той може да падне в калта.

За една жена е по-добре да бъде красива, отколкото умна, защото мъжете по-добре виждат, отколкото мислят.

Любовта движи слънцето и другите звезди.

И стори ми се любовта прекрасна дорде сърцето ми в ръцете й туптеше. Любимата ми в нейната прегръдка покрита с нежно було спеше. Когато се събуди тя с треперещи ръце, нахрани се от моето сърце и си отиде любовта.

Тъй благородна и смирена тя изглежда,
когато някому отвръща със поклон,
че върху устните замира всеки стон
и всеки поглед примирено се навежда.
И преминава през възторга ни в одежда
на нежна благост: че небесния закон
дошла да възвести под тоя небосклон,
тя с чудесата си ни вдъхва и надежда.
Блажен е, който може да я съзерцава –
с очи тя буди вдън сърцето трепет нов
(на който само вкусилият знай цената).
И струва ти се – от устата й тогава
излита нежен дух, изпълнен със любов,
и „в ъ з д ъ х н и!”, приканва тихичко душата.

Душата е най-великото чудо на света.

Следвай своя път и нека хоратa си говорят каквото си искат.

Лъжа и сила – това за оръжията на злите.

Любов и дух велик са неразделни,
според мъдрецът пеещ в песента,
един без друг не могат поотделно,
като душата ни без мисълта.