.

Ако чувстваш, че си струва да запазиш човешкото в себе си, дори това да ти носи беда, значи си победил. – Джордж Оруел

Цял живот борба. Стискам зъби и продължавам напред. Стискам зъби, та чак боли и пресявам всички моменти. Разтварям длани, в които гори любов.

Със същите длани работя и трия сълзите си. Със същите длани галя, докосвам и ги прибирам в юмрук. Тези длани… уморени от стискане.

Цял живот борба. Борба за доверие, за късчето хляб, за любови, за място в обществото. Стискам зъби и не спирам.

Вървя, макар понякога да се спъвам във всички боклуци по пътя ми. Признавам – спъвам се и боли, но болката е в пъти по-силна, когато се изправям. Стискам зъби и плача без глас.

Ето ме – силната, способната, разбраната, знаещата жена, обляна в сълзи. Ето ме – смелата, оставила си час, в който да покаже слабостта си.

Цял живот борба. Борба за по-добър живот, за здраве, за пари, за по-висок ранг.

Цял живот напред, с юмрук и усмивка на уста, сякаш съм на бойното поле, а думите ми са оръжията ми. Сякаш съм във война, в която не те питат имаш ли, нямаш ли, каква душа и сърце носиш. Къде искаш да отидеш и какво желаеш да постигнеш?

Война, в която всички водим битки помежду си – от злоба, от завист, от конкуренция.

Накрая след всяка битка, разтварям длани, за да изтупам калните колена. Разтварям длани, за да измия кръвта от нанесените ми рани. Разтварям длани, за да попия потта от челото си. И превързвам всяко ранено място, което оставя кървави следи.

Стискам зъби и продължавам напред. Цял живот борба – и с Дявола, и с Бог, и с добро, и с лошо, и с хора, и с отрепки…

„Смело напред“, ми крещи силната жена в мен, а слабата още бърше сълзите си. Силната става на крака след всеки удар, докато слабата още ближе раните си.

Цял живот вървя с тези двете в себе си. Цял живот едната стиска зъби, а другата изплака реки. Едната се бори с всичко и всеки, а другата мирно и тихо стои.

Цял живот борба. Излязла съм на бойното поле и аз решавам дали ще го сторя с усмивка на уста и стиснат юмрук или със сълзи на очи и протегнати длани.

Е, знаете какво избирам – стискам зъби, усмихвам се и продължавам напред, във всички битки с хората и живота. С юмрук срещу всички трудности и препятствия.

И сякаш съм на война… на война, за да загубя и победя.

Последвайте Четилище в Телеграм: