.

Роден в семейство на беден тъкач, Карл Май е 5-то дете. От общо 14 братя и сестри 9 умират рано. Самият той поради недохранване губи зрението си и лекарите успяват да го възстановят, когато малкият Карл е на 4-годишна възраст.

Карл Май е автор на над 80 тома романи, разкази и поезия.

Интересното е, че всичките истории за приключенията Дивия Запад, а също и в цикъла романи “Под сянката на падишаха”, чието действие се развива из страните на Ориента, са писани от Май без самият той да е стъпвал нито в Америка, нито в Ориента.

Едва към края на живота си Карл Май прави пътувания до страните от изтока, а Америка посещава две години преди да почине.

Карл Май няколко пъти е лежал в затвора – за дребни кражби и странни измами, извършени често поради липса на пари.

Така например веднъж той открадва едно кожено палто, а друг път – пет билярдни топки. Крал е и полуизгорели свещи. Освен това се е сдобивал с немалки парични суми вследствие на мошеничество.

През 1870 е изпратен за четири годинизад решетките, което е най-дългият му престой в затвор. Жадният за знания младеж обаче изчита всичко, което може да се намери в затворническата библиотека.

И четивата, до които на свобода едва ли би имал шанс да се добере, изграждат основата на пространните му познания в много сфери.

Заради добро поведение е назначен за отговорник на затворническата библиотека. Чете до припадък и попадналите му под ръка пътеписи и приключенски книги.

Оказва се, че в случая късметът работи на негова страна – след излизането му от затвора, заради бурното развитие на печатарското дело в Германия, търсенето на нови творби за печат е много голямо. Година по-късно се появява и първият му роман “Олд Файерхенд”.

Книгите, които го правят известен, са написани обаче много по-късно.

Карл Май умира в Радебойл на 30 март 1912 година след сърдечен пристъп. Според свидетелство на съпругата му последните думи на Карл били: “Победа, голяма победа! Рози, червени…”. Любопитно съвпадение е, че писателят умира точно на своя “сватбен ден”, едно съвпадение или пророчество, намерило израз години преди това в неговото стихотворение “На сватбения ден”.

Това става само няколко дни след прочутата му реч във Виена пред 3000 слушатели, когато той за кой ли път предупреждава човечеството за ужасите на войната, без дори да е преживял и Първата световна война.

Богатството не е само злато. То е и мъдрост, и опит, и здраве, и чест. Човек се обогатява от милостта на Всевишния и уважението към хората.

Трудно е да защитиш другите, ако самият ти се нуждаеш от помощ.

Истинският университет може да бъде само животът, понеже той кара учениците си да полагат изпити ежедневно и ежечасно.

Хиляди хора се занимават с това, за което са най-малко подходящи.

Съвест, която ежедневно дълбае душата – това е най-страшното и сурово наказание.

Храбростта е украшение за мъжа, но умът може да победи повече врагове, отколкото томахавката.

Опитният човек знае, че от най-милото дете може да израсне негодник. Най-прекрасният план може да бъде разрушен от нелепата случайност.

Умно постъпва този, който стане твой приятел.

Богатство придобито без труд, не носи удовлетворение.

Полезно е да говорите по-бавно, защото само по този начин можете да избегнете опасността да казвате непремислени неща.

Благоразумието е достойнството на жените, а мълчаливостта удвоява ценността на това и без това скъпо качество.

Най-великите чудеса се явяват следствие от естествените закони, а най-обичайните природни явления са наистина велики чудеса.

Никога не обвинявайте хората в лъжи, ако не можете да го докажете. Така много лесно ще попаднете в бъркотия.

По-слабият трябва винаги да отстъпва на по-силния – това е един жесток закон. Но тъй като той се проявява от сътворението на света, ще трябва, изглежда, да приемем, че тази жестокост е способна да се повлияе от християнското милосърдие, защото вечната мъдрост, сътворила този закон, е същевременно и вечната любов.

Смъртта е толкова вредна за организма, че той не винаги успява да оцелее.