–
С цялата си несигурност, в едно съм сигурен: под най-горният пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и да ги обичат.
Повечето им пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта.
Стигне ли човек до смъртта, нищо, че е бил може би способен, с влияние, гениален, умира ли необичан, животът му положително изглежда провал, а самата смърт – смразяващ ужас.
И ми се струва, че ако вие или аз трябва да избираме между два пътя на мисълта и действието, длъжни сме да помним, че ще умрем.
Следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света.
из „На Изток от Рая“, Джон Стайнбек