.
Обичта не може да просъществува в завладените от страх сърца, както растението в тъмно помещение. Единствено гъбите (и то отровните) ставаха големи при липса на светлина.
Обичаш ли?
Чувам я да произнася тези думи — все още продължавам да я чувам.
В сънищата си.
Обичаш ли?
Да, отговарям аз.
Да, а истинската любов никога не умира.
И тогава се будя с вик.
Оловото в крака й натежа и кракът й залепна за газта.
Не мога да кажа много за това, което стана след това.
Освен, че не можех да сваля очи от нея.
Имаше нещо диво, което пропълзя по лицето й, нещо диво и нещо свободно и аз страхотно се изплаших.
Тя беше красива и главата ми се завъртя от любов към нея, всеки щеше да се почуства така, всеки мъж, а може би и всяка жена, но аз се изплаших от нея, защото тя изглеждаше така, сякаш би те убила, ако очите и се откъснеха от пътя, когато тя те погледне и реши да отвърне на любовта ти!!!
Подкарвай колата и се старай да запазиш усмивката си.
Пусни по радиото рокендрол и карай напред към всичкия живот на света с всичката храброст и всичката вяра, която откриваш в сърцето си.
Бъди верен, бъди храбър, бори се!
Останалото е Мрак.
Полунощ е най-лошото време човек да е сам.
Когато си самотен, ти се струва, че целият свят е по двойки.
Сякаш сме в ноев ковчег: целуват се, прегръщат се и казват „ние“.
А след „ние“ „аз“ звучи отчайващо!
Порастваш, ставаш мъж, свикваш да получаваш по-малко, отколкото си се надявал, и изведнъж откриваш, че на машината за мечти виси огромна табела с надпис
„НЕ РАБОТИ“
Из „Капан за сънища“, „Сблъсък“, Стивън Кинг
превод: Любомир Николов, Весела Прошкова, Весела Еленкова, Александра Главанакова, Мария Ракъджиева
снимки: www.pexels.com