.
Борба за поредната глътка въздух, усилия на прага на възможностите, режещ студ…
Върхът толкова близо, а толкова далече…
Неописуема, необяснима потребност, удоволствието от покоряването…
Себедоказване, зависимост, спорт, призвание…
Алпинизмът безспорно притежава един събирателен и противоречив образ.
Неоспоримо обаче титлата за най-впечатляващ представител на екстремното планинско изкачване заслужено носи неподражаемия Райнхолд Меснер.
Легенда сред планинарите, авантюрист, писател, фотограф и бивш член на Европейския парламент, Меснер е роден в Южен Тирол, Италия, на 17 септември 1944 г. и отгледан в немскоговорящ регион на Доломитите.
Баща му го запознава с алпинизма още, когато малкият Райнхолд е на 5 и от 13-годишна възраст прави множество трудни изкачвания, първо на планини в Източните Алпи, а по-късно и на други алпийски върхове.
През 60-те години Меснер се превръща в един от най-ранните и най-силните поддръжници на така наречения „алпийски“ стил на изкачване, който се застъпва за използването на минимално количество оборудване и малко или никакъв външен инвентар.
В тази философия към него се присъединя и неговият по-малък брат Гюнтер.
Първото пътуване на братята Меснер до Хималаите през 1970 г. завършва трагично със загубата на Гюнтер, който загива на връщане от връх Нанга Парбат (8,126 метра), а Райнхолд едва оцелява, губейки няколко пръста на краката от измръзване.
След фаталния за неговия брат инцидент, Меснер е нападнат и обвинен за причината, довела до смъртта на брат му. В медиите излизат статии, обрисуващи го като немърлив, егоистичен, безотговорен и запленен единствено от собствен блян за величие.
Всичко това амбицира младият алпинист и в името на своя покоен брат през 1975 г. Меснер прави първото си изкачване в алпийски стил на 8000-метрова планина без допълнителен кислород, когато се изкачва по северозападната стена на връх Гашербрум I (8 048 метра) в хребета Каракорам.
Историческото изкачване, което Меснер прави на връх Еверест през 1978 г. го прави първият човек изкачил най-високия връх на планетата без кислород.
Последва самостоятелно изкачване на Меснер на Еверест през 1980 г. също толкова забележително, че е било проследявано от медиите в целия свят.
След три дни изтощително изкачване на северната страна на планината (което включва и падане в пукнатина), на 20 август той застана на върха. За преживяното тогава Меснер казва:
Бях в непрекъсната агония. Никога през целия си живот не съм бил толкова уморен, както на върха на Еверест този ден. Просто седях и седях там… Знаех, че физически съм накрая.
Меснер продължава своите изкачвания, обикновено по непознати до момента маршрути. Той проправя нов маршрут до Нанга Парбат, К2, Чо ОЮ и други.
През 1989–90 г. Меснер и Герман Арвед Фукс стават първите хора, които преминават пеша през Антарктида през Южния полюс без животни или машини за 92 дни.
В своите над три хиляди експедиции той е постигнал над сто първи изкачвания и е първият, изкачил всички 8000-метрови върхове в света. Той е преминал пеша Гренландия, Тибет, пустините Гоби и Такла Макан.
Райнхолд Меснер е написал около 60 книги, които са преведени на повече от дузина езика.
Красноречив лектор, той изнася лекции по целия свят на международни конференции, прави документални филми с известни продуценти като BBC и допринася за специализирани списания като National Geographic.
Получава литературни и международни награди в целия свят. Той е почетен член на Кралското географско дружество и на Клуба на изследователите в Ню Йорк.
Любопитен факт е, че сред множество нови маршрути за изкачване, които Меснер разработва, той дава и обяснение на тайната за Йети, за което пише дори медия като Guardian.
В момента той живее в замъка Джувал в Южен Тирол, където ръководи музей, съдържащ значителна колекция от тибетско изкуство и ферма за органични хълмове и очаква навършването на своите 76 години.
Смисълът на нашето съществуване е, в крайна сметка, радостта от живота. Ние не живеем, за да ядем или да правим пари.
Героите сами създават своето физическо състояние.
Аз съществувам само като преодолявам самия себе си.
За да живея в свят на бетонни пустини, в свят на разединение, шизофренична остроумна управленска или техническа компютъризация, имам нужда от противотежест като планината.
Аз не съм чак толкова самотен катерач, аз съм един Сизиф, който всъщност никога не достига върха. Аз съм Сизиф, а камъкът, който влача нагоре, е собствената ми душа.
Не може да има връх в самопознанието.
Толкова е хубаво да седиш неподвижно. Това състояние е опасно само заради своята приятност: смъртта от изтощение, като смъртта по време на замръзване, е приятна смърт…
Благодаря на Бога за това, че все още принадлежа към типа хора, които се подчиняват на своите импулси.
Сам за себе си съм си родина, а моето знаме е моята носна кърпа.
Наред с желанието за безкрайно усъвършенстване е също толкова важно да се определят границите на индивидуалните възможности.
Зад най-отдалечените планини все още има планини, а зад тях все повече и повече…
Само когато работите, страхът изчезва.
Прекрасните неща в живота са нещата, които правиш, а не нещата, които имаш.
Страхът е като стиснат юмрук: за разлика от отворената ръка, той изисква енергия.
Зад най-отдалечените планини все още има планини, а зад тях все повече и повече…
