.
Не на българина – само не българина ще утешиш с думи за изкупления и отвъдна разплата; страшно трудно е да пасеш българи.
Тях така ги е изпекло теглото и са ги довели до големи заключения големите превратности, в които живее тази кръстопътна земя, че рядко ще намериш българин, дето знае по-малко от пастира си.
Българинът без възражение ще ти признае едно – твоята сила, ако я имаш повече от него; признава я, без да губи самочувствие, защото е виждал по-силни от тебе и е съвсем сигурен, че ще види пак, още – всякакво.
Но дойде ли до това, което се нарича даване на ум, той най-вече не приема. Тук самочувствието му е непоклатимо и – дори при съвестно сравнение – донякъде оправдано: ако е за ум, имаме си, видели сме, знаем.
Впрочем, ако всичко туй е черта на Югоизтока, България – като негова сърцевина – я изразява най-чисто.
Царство на голямото съмнение бе Югоизтокът през вековете на сляпа вяра. Всяка пара има две страни.
Ако върху едната й са изписани хилядолетните превратности на кръстопътя, то другата е равно значима в най-обратен смисъл.
Югоизтокът търпя страдания, причинени от външни сили, докато Западът сам си натвори не по-малки.
Кръстоносни походи, в които бяха изпратени на заколение гладници, деца или пък подбрано благородничество; религиозни войни от по десетилетия, които самоизпепелиха плодовете на вековен труд; мрежа от духовници подслушвачи, духовници доносници, духовници убийци, чието предназначение бе да задържи настъплението на новото време.
Е, не го задържа, но устрои тук-там такива вартоломейства, че пред тях бледнее завземането на Константинопол от Мехмед II.
С една дума, другаде сами си направиха това, което нам направиха чужди.
Ако Югоизтокът живя тежко, то поне не стана за смях – едно просто свидетелство за духовната му зрелост.
Непобедима е тази земя – да се знае! – макар че народът ѝ далеч не винаги е бил победител; тя сама е побеждавала победителите.
Не със сила, насилие, че дори и с усилие, а със зрелостта на своите съмнения, безжалостната си преценка, с тежестта на заключенията си, със своята скъпо постигната мъдрост.
Не се е оказвало трудно да я завладееш, нали тук са привикнали на смяна на властта; трудно е да я владееш – защото не успяваш да я убедиш.
Накратко казано: тя си знае своето и всеки твой натиск има обратно действие – тя още по-здраво започва да си знае своето.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:
Вижте още: Всяко движение и дума в живота ви е избор – ВЕРА МУТАФЧИЕВА