.

Патриша Аркет е родена на 8 април 1968 г. в семейство на потомствени артисти, братята и сестрите й също са известни актьори – Алексис, Розана и Дейвид Аркет.

Като малка има криви зъби и още тогава родителите й няколко пъти предлагат да сложи брекети, но тя отказва, настоявайки да си остане, каквато е.

Кариерата й започва с филма „Кошмарът на Елм стрийт 3“, но когато е едва на 19 години забременява от гаджето си, с което се разделя само месец след раждането на сина им Енцо.

Първата повратна точка в нейната кариера е когато решава да се отдаде на детето си – само на 20 години тя вече преценява внимателно ролите си, гледа „Улица Сезам” и пее детски песнички.

Макар толкова млада майка и актриса в зората на кариерата си, тя признава, че не смята, това да я е ощетило. Напротив – всички я подкрепят, макар да се разделя с бащата на детето си.

Така влиза в другото популярно клише – „самотна майка”. На български то носи дори още по-негативна конотация и ако бързате да я съжалявате, не го правете.

Тя снима култовия филм „Истински романс”, където играе неустоима секси дивачка, която Аркет всъщност винаги е била. В една от сцените влиза и синът й Енцо като дете на героинята й и на героя на Крисчън Слейтър. Тази роля моментално я изстрелва напред в кариерата й.

През цялото това време, през което тя се бори за роли, синът й, който в момента също е актьо, е винаги до нея и често й се налага да отговаря на журналисти, че е преди всичко майка, после всичко останало.

Ролята на Алабама й носи признание и отваря път към работа с Тим Бъртън, Дейвид Линч, Мишел Гондри. Една сравнително не толкова бляскава кариера я води към филма на живота й – „Юношество”, който й донесе първия Оскар.

Винаги, или поне през по-голямата част от живота си, е била по-пищна, отколкото трябва. Винаги е била по-ниска, отколкото трябва и въобще – далеч от холивудските стандарти за съвършенство.

Не си прави нито една операция, нито един лифтинг, но и не спира да се снима в други филми и сериали. Зрее, напълнява, сменя прически – нормално като всяка една жена, която се опитва се да балансира между кариерата, децата и самата себе си.

Сключва брак с Никълъс Кейдж, после ражда дъщеря си Харлоу от актьора Томас Джейн. Днес русокосата актриса се радва на приятно спокойствие с художника Ерик Уайт.

Произлизам от скромна среда. Официалната мода, тази в магазините, не беше достъпна за мен. Но имах шанса да израсна по време на пънк-рок движението, което поставяше под въпрос авторитета, изразяването на индивидуалността и чувството за хумор, които според мен липсваха на общоприетите творения.

Модата направи милиони жени невидими. Те бяха непознати или пренебрегвани, обзеценявани, смятани за по-малко интересни от големите имена. Образът на жената, който разпространяват Холивуд и списанията, този на 25-годишната вечно слаба жена, е такова изкривяване на реалността… Всички ние имаме право да бъдем модерни! На всяка възраст, какъвто и да е нашият силует, трябва да можем да се чувстваме елегантни и удобно в хубави дрехи, ушити грижливо.

Статистиките са поразителни. В САЩ, при еднакъв труд, една бяла жена печели 78 цента срещу един долар за един мъж! Една афроамериканка печели 64 цента! А 70 на сто от чернокожите жени са глава на семейство с един родител. Така че те плащат данък пол и раса. Нека да ми обяснят защо! Ако жените получават дължимото, половината от засегнатите 66 млн. жени и деца няма да живеят под прага на бедността в Америка. Вече не е лукс, а необходимост да бъде изобличена тази несправедливост. Трябва спешно да се действа.

Играех наивници, докато имах подходящата физика и влизах в калъпа без много усилия… Но аз знаех за “срока си на годност” и бях решила да изследвам други пътища. Не се подчиних на нормата, отказвайки да сваля килограмите, натрупани през бременността, за филма “Медиум”. Моята победа срещу тази дискриминация! Усещах, че телевизионните зрителки са уморени да гледат стереотипни героини. Те бяха готови да се идентифицират с майка, която прилича на тях. Границите най-сетне се раздвижиха, дори и Холивуд да е загубил връзка с реалността. Киното започна да се адаптира към подема на малцинствата: по възраст, по пол, по етнос… Отстъпвайки назад, разбира се, но с кризата на традиционния си модел, то вече няма избор.

Била съм щастлива майка, самотна майка, майка с връзка, омъжена майка, разведена майка и отново щастлива майка с връзка.

Никога не съм участвала в играта на съперничество.

Да проучваш актрисите и манекенките, питайки се дали са минали под скалпела, означава да участваш в тази мания. Това е още един начин да ги превърнеш в обекти. Струва ми се странно да си присвоиш правото да съдиш външността на другите. Имам право да имам лицето, което ми харесва, днес, както и утре.

Този живот е само кратък преход.

Истински романс, 1993