.

Човек се среща с три вида страдания. Първите са проява на Висшата воля.

Но в съвременните градове се изхитряват дори и тях да „контролират“.

Ако времето не ни е по вкуса и е студено вече половин година, то можем да отидем на разходка в мола. Там има и кино, и кафенета и можем да се срещнем с приятели, а главното е, че е топло и приятно.

Големият град обещава да ни избави от страданията. Затова само трябва да се работи яко.

Вторият вид страдания е свързан с действията на живите същества. Това са атакуващите ни през почивката ни комари и съседите, които усилено усвояват караоке.

Третият вид страдания е от собствения ни ум.

В съвременния свят съществува илюзия, че от всички тези страдания можем избирателно да се избавим.

Ето например, на мен не ми харесват студа, мраза и кишата и ще отида да живея на Бали или Гоа.

Тежи ми обществото на съседите, изучаващи караоке, ще живея отделно в предградията, сред природата.

И сега се случва най-интересното – когато ми е топло и уютно и няма шумотевица наоколо, не е ясно какво да правя с това и защо няма щастие.

Цял живот решаваш проблеми, а накрая когато ги решиш, просто не знаеш как да живееш. Умът тогава веднага създава нови.

Всичко се случва така, както се случва, защото тези страдания са като скачени съдове. Това не са три отделни кутийки, че да вземете едната, да я изнесете и да забравите за нея за винаги. Техният обем не може да се намали.

Ние можем само да накланяме съдовете, регулирайки количеството течност в тях.

Вместо да „излеем“ от живота си студа и други неудобства, ние просто „доливаме“ в съдовете непрестанни караоке и страдания от собствения си ум.

Тези три свързани съда с течности са структурата на нашата съдба.

И ефектът на страданията по принципа на скачените съдове обяснява добре познатия феномен – в най-проспериращите градове е най-висок процента на сaмoубийствaтa.

В съвременния живот на човека всичко е така подредено и устроено, че него най-вече го мъчат страданията на собствения ум.

Човекът се е преборил с много неудобства в живота, остава му да се бори със самия себе си.

Откъс от лекцията на Руслан Нарушевич „Защо изчезва любовта и как да я съхраним?“

Източник: spiralata.net

Превод от руски Таня Темелкова