.
Курт Тепервайн е роден през 1932 година в Германия и прави успешна кариера на бизнесмен и консултант.
На 40-годишна възраст се оттегля от активния икономически живот, за да се превърне в лечител и учен в областта на причините за възникването на болестите и страданията.
Води семинари по цял свят, доцент е в Международната Академия за духовни науки, защитава докторска степен и става професор по психология.
За цялостното си творчество е отличен с „Първата немска награда за езотерика“. Написал е повече от 60 книги, преведени на много езици.
Ако наблюдаваме хода на едно действие, ще установим, че то започва първо от мисъл и представа.
Мислите и представата водят като втора стъпка до вегетативна подготовка на тялото, например до повишаване на кръвното налягане, до засилване на кръвообращението или до ускорен пулс.
Същевременно като трета стъпка тялото реагира с повишена нервна активност.
Това, като чевтърта стъпка, води до активиране на съответните мускули, които трябва да извършат предвиденото действе.
Всеки преживява болестта си различно
Енергията може да бъде блокирана на всяко ниво.
- Ако енергията /яд, агресия, сексуалност, преднамерено деяние/ се блокира в главата /мисленето/, се появяват стягащи болки в главата, нарушения на съня, неправилни разсъждения.
- Ако енергията бива блокирана на функционално органично ниво, се стига до високо кръвно налягане и в крайна сметка до вегетативна дистония.
- Ако енергията е блокирана на неврологично ниво, това води до невралгия на троичния нерв, множествена склероза или херпес зостер, до нервен тик или ишиас.
- Ако е блокирана енергията в мускулите, се стига до болести в двигателния апарат, като ревматизъм, подагра, до нещастни случаи или парализа.
Но ако жизнената сила е блокирана някъде и аз не успея да я освободя, принуждавам живота да ме изправи пред наложителен урок.
Така съдбата ме заставя да направя „не-обходимата“ крачка /неволята учи/.
Съдбата е най-добрият терапевт
Съдбата е най-добрият терапевт, в крайна сметка тя лекува всеки и всеки сам определя по кой път да мине: по царския път на познанието или по обичайния път чрез болест и страдание.
Защото ако не съм готов да се уча чрез прозрение и познание, принуждавам съдбата да ми дава „частни уроци“.
И чрез „езика на симптомите“ тялото не само ми съобщава, че съм сбъркал пътя, а и ми посочва в коя сфера съм излязъл от релси и какво трябва да направя, за да възстановя хармонията.
Житейските обстоятелства като отражение на моето Така-битие
Следователно всичките обстоятелства в моя живот са само отражение на моето битуване и аз мога да ги променя единствено променяйки себе си.
Ненапразно казват, че „който постоянно пропуска край ушите си това, което чуват всички, и се прави, че не вижда очевадното, не бива да се чуди, ако един ден ослепее и оглушее“.
Защото „който не работи сам върху себе си, получава уроци отвън“.
Егото и душата имат твърде различни желания. Егото желае комфорт, а душата – развитие.
Аз сам решавам кого да слушам.
Ако не се вслушам в същинкото си СЕБЕ, няма да осъществя „вътрешната си воля“ и ще предам истинското си СЕБЕ, „лечителя в мен“, моя „вътрешен майстор“.
В такъв случай „вътрешният майстор“ ми изпраща послание, служейки си с „езика на симптомите“.
Болестта може да възникне само при „нарушаване на информационния поток“ или в екстремни случаи да доведе дори до „късо съединение“ между „командния пункт“ в мозъка и подчинения орган или част на тялото.
Защото всеки орган и всяка част на тялото се намират в директна връзка с определен център в мозъка и получават от там своята информация.
Тази област в мозъка, разбира се, е отговорна и за обработката и решаването на определени проблеми и конфликти.
Ако определена мозъчна зона постоянно е ангажирана с подобни конфликти, тя вече не е в състояние оптимално да управлява подчинената си част на тялото или съответния орган.
Нарушената или напълно липсваща информация води до смушения в този орган. Човек се разболява.
Едва когато конфликтът е отстранен, информацията потича отново свободно, тялото само се настройва, симптомът отново изчезва, освен ако междувременно вследствие на информационния срив не са настъпили необратими щети.
Ако конфликтът остане неразрешен, в засегнатия мозъчен център се появява една „застинала картина“, която ни преследва денем и нощем.
Информационният поток стихва напълно и за продължително време. Така болестта става „хронична“, така тялото „постоянно“ сигнализира, че има смущение, и болезнено призовава за отстраняването му.
„Езикът на симптомите“