.
АЗ ИЗПОВЯДВАМ ДРУГА РЕЛИГИЯ…
Ако по някакво случайност попадна в истинска пустиня, сам, ще ми бъде много трудно.
Вярвам, че няма да се предам много лесно. Ще търся изход, ще вървя, за да избягам оттам, но ще ми бъде страшно и трудно.
И накрая може би ще се оставя на произвола на съдбата.
Казвам се Кемран – аз изповядвам друга религия, но уважавам християнството, защото то е едно от най-хуманните учения.
Харесвам това, че в основата му стоят – любовта към всичко и всички хора. Също така – смирението, постигането на духовна сила и благост.
Християнството е насочено към отделната личност и нейния житейски път, изпъстрен с множество перипетии, униние, вяра и духовни полети.
И в пустинята е така – има го всичко това.
Христос учи човека как да живее и как да приема трудностите, като съхрани надеждата си за бъдещето, като носи в себе си вяра и упование в Бога.
Пустинята е архетип на изпитанието, част от Христовите мъки, които по-късно изпитва на кръста богочовекът.
Принципите на християнството са валидни и днес – в нашето пустинно време. И се отнасят, и ми се иска, да бъдат чути от всеки земен човек – независимо от неговата религия.
Трябва да си признаем, че съвременният човек е малко егоист – създава свои пустини и кара хората около себе си да живеят в тях.
На теория всички знаем какво трябва да правим, как трябва да живеем, за да е всичко около нас красиво и съвършено – непустинно.
На практика – в действията си ние се ръководим от личните си интереси, гледаме на нас да ни е добре, пък за ближния никой не мисли.
Сякаш живеем в една бездуховна пустиня. Много рядко може да се срещне човек, който, като те види, че си гладен, да си подели храната с теб.
Огъваме се при най-малката трудност, която се изпречва пред нас. В пустинно време живеем.
Защо ми е да пътувам до пустинята – та аз живея в нея – тук – в този свят!
КЕМРАН КАДИР
