.

ЛОШОТО НА ТОВА ДА ИМАШ ОТВОРЕН УМ Е, ЧЕ ХОРАТА ЩЕ ИДВАТ И ЩЕ НАСТОЯВАТ ДА НАСАЖДАТ НЕЩО В НЕГО.

Костенурката е животно, което живее на земята.

Няма как да живееш по-близо до земята, без да се заровиш в нея.

Хоризонтът й обхваща една педя от околността.

И пъргавината й стига да си хване някоя маруля.

Оцеляла е, докато еволюцията преминавала покрай нея, защото не е заплаха за никого и е трудничко да я изядеш.

Ето го и орелът.

Създание на въздуха и висините, чийто хоризонт се простира чак до ръба на света.

Зрението му е толкова остро, че може да забележи шмугването на някое дребно писукащо животинче от цял километър.

Целият е сила и власт.

Светкавична смърт с криле.

Ноктите му са такива, че да превърне в основно ястие всичко, по-малко от самия него и поне да си откъсне набързо мръвка от всяко по-голямо създание.

Орелът обаче е способен да седи с часове върху някой зъбер и да оглежда царствата земни, докато не забележи движение някъде далеч, и тогава започва да се съсредоточава, и още, и още върху малката черупка, която се тътри в храсталака долу, в пустинята.

Накрая отскача…

И след минута костенурката открива, че светът пропада под нея.

За пръв път го вижда не от разстояние един пръст, а от цели петстотин стъпки, и си мисли: “Какъв приятел ми е орелът!”

Тогава орелът я пуска.

И почти винаги костенурката пада към смъртта си.

Всички знаят защо го прави.

Трудно е да се отърсиш от притеглянето.

Но никой не знае защо орелът го прави.

Костенурката е вкусно ястие, но предвид необходимите усилия да я изядеш, на практика всичко останало е по-подходящо за ядене.

Просто орлите се кефят, когато тормозят костенурките.

Разбира се, орелът не съзнава, че участва в много груба форма на естествения подбор.

Един ден някоя костенурка ще се научи да лети…

„Малки богове“

„Има ярост в писането на Тери Пратчет. Тази ярост е горивото, което захранва двигателя, който движи „Светът на диска“.

Писателският глас на Тери е характерен: сърдечен, информиран, разумен и иронично заядлив. Ако не внимавате, може да ви се стори дори весел.

Но в основата на всичко весело се крие гневът. Той е гневен за толкова много неща: глупостта, несправедливостта, наивността, тесногръдството.

И ръка за ръка с гнева, като ангел и демон, вървящи към залеза, е любовта.

Любовта към човешките същества, към техните несъвършенства, към добрите истории, към достойнството, към всичко.“ – Нийл Геймън