.
Екатерина Йосифова е родена на 4 юни 1941 г. в град Кюстендил. Има издадени 14 книги със стихове и две книги за деца.
Стихотворения й са превеждани и публикувани в антологии и литературни издания в Австрия, Великобритания, Германия, Гърция, Индия, Италия, Русия, САЩ, Унгария, Франция, Нидерландия, Хърватия, Турция и др.
Екатерина ни напусна на 13 август 2022 г., а поетесата Силвия Чолева каза за нея: „За българската поезия Катя Йосифова е една от най-добрите поети. Смятам, че това тепърва ще се оцени още повече. Обикновено у нас става така. Аз все още не мога да свикна с мисълта… Според мен тя в момента е най-добрата поетеса“.
ВЪНШНАТА ВРАТА СЕ ОТВОРИ
Външната врата се отвори и…
Нищо не се появи, никой не се появи,
не се появява, не ми обещава,
какво ми има,
сякаш съм дете, с което никой не ще да си играе.
Казват, че се искала твърда вяра,
искали се твърди убеждения
(тука е мястото на костенурката,
върху чиято коруба се возех едно лято:
носеше се напред, сякаш не ме усещаше,
неотклонно,
с костенурчата си скорост).
А може би е трябвало да похваля някого
и има за какво,
толкова народ и всеки си
има име и още какво ли не
и душа за тука и друга за после.
И всеки бил поканен отделно.
Това се отнасяло и за мене.
А сега трябва да стана, да затворя тая врата
с развалена брава.
САМА СЪМ И МИ Е ДОБРЕ
Сама съм и ми е добре.
Дните са прохладни, кърпя дрешки
срещам хора.
Нямам нищо на ум: нито нова
любов,
нито стих.
Вечер чакам
и идва оня час, когато
моите лунички
светеха в косата ти.
ТЪЙ КАТО СИ Е МОЕ
и тъй като не мога да го задържа
и тъй като беше добро тяло,
понякога досадно, но не и капризно
и тъй като никога нямах
достатъчно време за него
и никога не го доизслушвах,
накратко, тъй като е мое,
чувствам се зле сега
чувствам се виновна
сигурно трябваше да ида, да обясня,
да измоля
да не му се броят всичките години
попилени от мене.
