.

Антей бил гигант, или по-скоро нещо като полугигант, син на Майката Земя, Гея, и Посейдон – бога на морето. Антей имал странно занимание, което се състояло в това да принуждава случайни минувачи в своята страна, (Гърция) Либия, да се борят с него; много обичал да приковава жертвите си към земята и да ги прекършва. Това зловещо хоби явно било израз на синовната му преданост; Антей искал да построи храм на баща си Посейдон от черепите на своите жертви.

Антей бил смятан за непобедим, но имало един номер. Той извличал силата си от връзката с майка си, Земята. Ако изгубел физически контакт с нея, губел цялата си мощ. Херкулес, като част от дванайсетте подвига (в една от версиите на мита), имал за домашно да напердаши Антей. Той успял да го вдигне от земята и го прекършил, когато краката на Антей изгубили контакт с неговото мамче.

От тази първа история научаваме, че също като Антей не можем да отделяме познанието от връзката му със земята. Всъщност не бива да откъсваме нищо от връзката му със земята. А контактът с истинския свят се осъществява именно чрез принципа „да заложиш своята кожа в играта” – да си изложен на този истински свят, да плащаш цената за последствията в него, за добро или зло.

И тогава ожулванията по твоята кожа ще те водят към познанието и откритието, механизъм за органично сигнализиране, който гърците наричат pathemata mathemata – (учи се чрез болката, нещо много познато на майките с малки деца). Повечето неща, които смятаме за „изобретени” от университетите, всъщност са открити чрез метода „проба-грешка” и по-късно са легитимирани от някаква официална формулировка. Познанието, което получаваме по метода „проба-грешка”, чрез опита и с течението на времето, с други думи, от контакта със земята, безкрайно превъзхожда постигнатото чрез разсъждение: нещо, което ангажираните само със собствените си интереси институции много усърдно крият от нас.

А сега ще приложим това към така нареченото „създаване на политики”.

ЛИБИЯ СЛЕД АНТЕЙ

Втори пример. Докато пиша тези редове, няколко хиляди години по-късно, в Либия, предполагаемата родина на Антей, сега има пазари за роби, в резултат на провалилия се опит за така наречената „смяна на режима”, за да се „свали един диктатор”. Да, на паркинги се провеждат импровизирани робски пазари, където пленени западноафриканци са продавани на онези, които предложат най-високата цена.

Група хора, определяни като интервенционисти, които насърчаваха инвазията в Ирак през 2003 година, както и отстраняването на либийския лидер през 2011 г., защитават подобна принудителна смяна на режима и в още няколко страни, сред които Сирия, защото имали „диктатор”.

Тези интервенционисти и техните приятели в Държавния департамент на САЩ създадоха, обучиха и подкрепяха ислямистките бунтовници, пардон „умерени”, които накрая се превърнаха в част от „Ал Кайда”, съвсем същата онази „Ал Кайда”, която взриви кулите в Ню Йорк на 11 септември 2011 г. Те някак мисетриозни забравиха, че самата „Ал Кайда” беше съставена от „умерени бунтовници”, създадени (или отгледани) от САЩ, за да помагат в борбата със СССР, защото мисленето на тези образовани хора не включва подобни рекурсии.

Така че опитахме онова нещо, наречено промяна на режима в Ирак, и се провалихме с гръм и трясък. Опитахме онова нещо отново в Либия и сега там има робски пазари. Но постигнахме целта да „свалим диктатор”. По абсолюютно същата логика лекар би инжектирал на пациент „умерени” ракови клетки, за да подобри нивото на холестерола му, и след смъртта на пациента гордо ще твърди, че е успял, особено ако посмъртно се установи забележително прекрасно ниво на холестерола.

Но ние знаем, че лекарите не прилагат смъртоносни „лекарства” на пациенти, или поне не го правят така драстично, и за това си има ясна причина. Лекарите обикновено до някаква степен залагат своята кожа в играта, имат известно понятие от сложни системи и над двухилядна професионална етика, която определя поведението им.

Но не бива да се отказваме от логиката, разума и образованието, защото строгата логика от по-висш порядък показва, че освен ако някой не открие начин да отхвърли всички емпирични доказателства, защитата на промяната на режима включва и защита на робството или друга подобна деградация на страната (тъй като това са обичайните последствия).

Така че на тези интервенционисти не само им липсва здрав разум и никога не се учат от историята, но се провалят и в областта на чистите разсъждения, като те удавят в сложен, полуабстрактен и изпълнен с нелепи термини дискурс.

Техните три недостатъка: 1) мислят в статика, а не в динамика, 2) мислят в ниски, а не във високи измерения, 3) мислят на нивото на действия и никога на взаимодействия.

Да разгледаме в по-голяма дълбочина този дефект на мисленето у образованите (или по-скоро полуобразованите) глупаци. Засега мога да посоча три дефекта.

Първият от тях е, че те са неспособни да мислят стъпка напред и не съзнават нуждата от това – а почти всеки селянин в Монголия, всеки сервитьор в Мадрид и всеки автомонтьор в Сан Франциско знае, че в истинския живот се случва да има втора, трета, четвърта и n-та стъпка.

Вторият недостатък е, че не правят разлика между многоизмерните проблеми и техните едноизмерни проявления – като многоизмерното здраве и показателите за нивата на холестерола.

Не могат да схванат идеята, че, емпирично, сложните системи нямат очевидни едноизмерни механизми „причина-следствие” и че в условия на непрозрачност не бива да човъркаш подобна система.

Оттук произтича следното: те сравняват действията на „диктатора” с действията на премиера на Норвегия или Швеция, а не с действията на местните алтернативи.

Третият недостатък е, че не могат да предвидят еволюцията на онези, на които помагат чрез нападението, или ескалацията, която се получава в резултат от него.

ИГРА С ЧУЖДИЯ ЖИВОТ

А когато се случи катастрофа, интервенционистите се позовават на случайността, без да осъзнават, че не бива да нарушаваш една система, ако резултатите са изпълнени с несигурност, или, по-общо казано, не бива да предприемаш действие с огромен риск, ако нямаш никаква представа какъв ще бъде резултатът.

Най-важното тук е, че последиците от риска не засягат интервенциониста. Той продължава дейността си от удобрия си климатизиран дом в предградията с гараж за две коли, куче и малка площадка за игра с нетретирана с пестициди трева за неговите свръхзащитени 2,2 деца.

Представете си, че хора с подобни мисловни дефекти, хора, които не разбират асиметрията, пилотират самолети. Некомпетентните пилоти, които не могат да се учат от опита или са готови да поемат рискове, които не разбират, могат да убият мнозина. Но и те самите ще се озоват на дъното на, да кажем, Бермудския триъгълник и ще спрат да представляват заплаха за другите и за човечеството като цяло. Само че не такъв е случаят тук.

И се оказва, че така наречената интелигенция е населена със заблудени хора, буквално умопобъркани, просто защото никога не се е налагало да плащат последствията от действията си, а повтарят модернистични девизи, изпразнени от всякакъв смисъл (например продължават да използват термина „демокрация”, докато окуражават главорези; демокрацията е нещо, за което са учили в университета).

С две думи, когато чуете, че някой се позовава на абстрактни модернистични понятия, може спокойно да приемете, че има някакво образование (но недостатъчно или в погрешната област) и твърде малко отговорност.

И така, невинни хора – язидите, християнските малцинства в Близкия (и Средния) изток, мандеите, сирийците, иракчаните и либийците – трябваше да платят за грешките на тези интервенционисти, които още си стоят в удобните климатизирани офиси.

Това е в разрез със самото понятие за справедливост още в неговото предбиблейско, вавилонско значение – както и с етичната структура в основата на матрицата, благодарение на която човечеството е оцеляло.

Принципът на интервенция, като този на лечителите, е първо не вреди (primum non nocere); и дори нещо повече – онези, които не поемат риск, не бива да участват във взимането на решения.

Иначе казано,

Винаги сме били луди, но не сме били достатъчно способни, за да унищожим света. Вече сме.

Автор: Насим Талеб
Източник: „Да заложиш своята кожа”, 2018, изд. Инфо дар
Превод: Боряна Даракчиева