.
НЕ КРАДИ!
Тази заповед е много по-актуална, отколкото предполагаме.
Повечето хора на Запад, поне в известна степен, са запознати с десетте Божии заповеди, които бяха дадени на Моисей от Бога. Тези десет заповеди са записани в Изход 20:1-17.
От тези десет заповеди първите четири се отнасят до отношението на човека с Бога, докато останалите шест – до отношението на човека с неговия ближен.
Шестте заповеди, които се отнасят до взаимоотношенията на човека с неговия ближен, изискват определени неща, които са основни за човешкия живот.
Те изискват отношение на уважение към самия живот… към брака, дома, имуществото, справедливостта и истината.
Здравият разум и опитът показват, че когато тези изисквания от Бога са оставени настрана, резултатът е разруха на обществото.
Кражбата е поставена в пряка връзка с убийството, прелюбодейството и лъжесвидетелстването.
Всеки един разумен човек с някакви морални ценности би признал, че убийството, прелюбодейството и лъжесвидетелството са изключително сериозни и зли неща. Кражбата е поставена редом с тях.
С други думи, Бог оценява кражбата като едно толкова зло и оскърбително деяние, толкова погрешно, колкото и убийството, прелюбодейството и лъжесвидетелството.
КАКВО ОЗНАЧАВА ДА КРАДЕШ?
Да погледнем дефиницията на думата „крада“ в речника: „Да крадеш означава да вземеш нещо, което не ти принадлежи.”
Не е посочено точно в какъв смисъл е използвано да вземаш неща. Те могат да бъдат взети със сила, с измама или по таен начин.
Вземането може да бъде прикрито с различни и най-разнообразни извинения или аргументи; но вземането си е вземане и това е факт, в какъвто и контекст да е използвано и всяка една форма на вземане на нещо, което не ни принадлежи, е кражба.
Не е важно на кого са взетите неща. При условие, че нещата не принадлежат на човека, който ги взема, този човек краде.
Важно е да обърнем внимание на това, защото много хора по един или друг начин са духовно слепи за определени страни на кражбата.
Това определено се отнася за днешното общество. Например много хора не крадат директно от друг човек. Те не биха отишли преднамерено в къщата на съседа си да вземат пари, скъпоценности или други ценни неща.
Или ако работят непосредствено до някой мъж или жена в офис или завод, те няма да откраднат тяхното портмоне, цигари или нещо подобно. Те биха признали, че това е напълно погрешно и извън техните морални критерии да направят подобно нещо.
Но странното е, че често подобни хора не изпитват угризение или чувство за вина, когато става въпрос за кражба от неизвестна организация или група, която не познават лично, като например дружество, институция, армията или правителството. Това дори се отнася до хора, които изповядват някаква религия и претендират, че живеят по определени морални стандарти.
Аз служех в британската армия по време на Втората световна война в продължение на повече от пет години. Имал съм пълната възможност да наблюдавам как много хора, които твърдят, че ходят на църква и имат твърде високи морални и религиозни критерии, никога не биха откраднали от другар в армията, но на драго сърце биха откраднали от самата армия.
Те биха взели провизии, снаряжения, дрехи или други ценни неща, които знаят, че принадлежат на армията, а не на самите тях; при все това не изпитват угризение или чувство за вина като ги вземат, просто защото това не е личност или индивид, но група… нещо голямо, неизвестно и неопределено, което не изглежда да е толкова стойностно и значимо.
Чувал съм за един човек, който работеше за „Дженерал Мотърс“ в едно голямо предприятие в град в Северна Америка. Съгласно повечето стандарти, той бе високо нравствен човек. Посещаваше църква. Но не изпитваше чувство за вина, когато крадеше от мястото, където работеше.
Той можеше редовно да взема части или други съоръжения, които или продаваше на по-ниска цена като за неофициален ремонт или ги използваше за свои собствени цели.
Този човек ходеше на църква, представяше се за добър човек с нравствени критерии. Вероятно почиташе десетте Божии заповеди и признаваше техните морални ценности. Въпреки това бе виновен за често извършвана кражба. Кражба, не от приятел или съсед, но от голямо дружество, което в случая бе компанията „Дженерал Мотърс“.
Такъв човек, който посещава църква, вероятно щеше да бъде ужасен, ако някой приятел или съсед влезе в дома му и съзнателно открадне нещо, което му принадлежи. Той би определил този човек като крадец.
Сигурно би го причислил към едно много ниско социално и нравствено равнище и вероятно би предприел законни действия срещу него.
Не е ли забележително, че този мъж може да установи, че човекът който е влязъл в неговата къща и е взел нещо, краде; и все пак не може да осъзнае, че когато той взема неща незаконно, без позволение, нечестно, тайно, по втория начин – от „Дженерал Мотърс“ краде точно толкова, колкото и човекът, който влиза в неговата къща и си взема нещо от собствеността му.
Става въпрос за религиозен човек, който проповядва на другите, претендира за моралност, твърди, че знае кое е правилно и кое грешно и все пак самият той е хванат да краде.
Няма съмнение, че има много такива хора днес, претендиращи за моралност, религиозност, почтеност, служители на големи организации, учреждения или членове на правителството, които обикновено и съвсем естествено крадат.
Въпреки това се ужасяват при названието „крадци“, защото не крадат от някой друг човек или съсед, а от голяма група, която сякаш няма самоличност. Въпреки това кражбата си е кражба и това е факт, без значение от кого крадем.
В Римляни 2-ра глава, апостол Павел пише на хора, които твърдят, че са вярващи и почитат нравствените закони; и въпреки това той казва. . . и това е стихът, който се отнася много, много директно за голяма част от хората днес. Римляни 2:21 „Тогава ти, който учиш другиго, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?”
КАКТО БОГ ГО ВИЖДА
Ние може да успеем да скрием своите действия от даден човек, от нашия работодател, от фирмата, от съдебните институции, но има един, който винаги вижда всичко, което правим. И това е Бог. В Притчи 15:3 се казва: „Очите Господни са на всяко място и наблюдават злите и добрите.”
Запомни, че когато отиваш на работа, в офиса, в завода или някъде другаде, очите на Господа са там и гледат какво правиш, дали то е добро или зло. Ти може да скриеш от човека, но от Бога не можеш. И в крайна сметка Бог е този, пред когото ще отговаряш, а не човек.
Крайният резултат от кражбата е унищожителен за всички, които вършат това. Бог казва в Галатяни 6:7: „Каквото посее човек, това ще и да пожъне.” Ти не може да посееш едно нещо, а да пожънеш съвсем друго. Не може да посееш измама и кражба, а да пожънеш полза и благословение.
Някога спирали ли сте, за да си зададете въпроса защо беззаконието в тази страна днес е с огромни размери?
Замислял ли си се някога, че ако ти тайно, на своето местенце вършиш измама и кражба, ти носиш голяма част от вината за цялостното състояние на беззаконието в тази страна?
автор: Дерек Принс