.
От години те търся в другите. Понякога виждам очите ти в техните. Целувам те понякога. Откривам те в устните на другите.
Притискам те, прегърнал другите. Будя се до теб, когато заспивам до другите. От стотици години те търся в другите. От десетки животи.
За секунди те виждам в другите. После си тръгваш и забравям лицето ти. Само си спомням твоите черти в лицата на другите.
Ще успея ли да те позная, когато те видя сред другите? Ще успея ли да събера секундите от другите в едно.
Ще събера ли време за един живот от всички тях?
Ще останем ли изгубени сред другите, които само ни напомнят, колко тъжно е да бъдем заедно чрез тях.
ОТВЪД
Разпиляхме се от времето и хората.
Протегнали ръце към нищото,
оставило единствено следа във нас.
Притаили дъх от минали животи.
Не дишаме.
Прехапали сме устните.
Забравили кои сме.
Опиянени от страстта на нашите тела.
Сред поривите тичаме,
след дните,
покрили с двете си ръце истинските си лица.
Не се откриваме. Не се настигаме.
Прегръщаме се.
Със затворени очи,
захапваме плътта на някакви тела.
Докосваме лица без имена.
Притискаме гърдите си,
а са студени.
Не се познаваме.
Не се обичаме,
А се прегръщаме
със спомени за някого
далеч от нас, останал някъде.
Отвъд.
автор: Радослав Гизгинджиев
Може да поръчате своята книга с послание и автограф единствено от ТУК
Повече от Радослав Гизгинджиев може да намерите на https://www.radoslavgizgindzhiev.com/