ПРЕКЪСВАМЕ ЗА РЕКЛАМА
Едни познати много упорито заспориха за това, че писателите трябва да се съобразяват с пазара. И аз реших да се вмъкна за секунда в спора им. И взех, че написах следното:
Драги приятели! Мисля, че пазарът не е това, което си мислим (или по-скоро – казваме, без въобще да мислим) че е! Примерно това плашило за гарги, наречено Търсенето определя предлагането! – е пълна глупост.
Някой да има потребност от новия айфон с вертикално излитане и самобръсначка?
Не, естествено – защото никой и не знае за него, преди да е произведен!
Още повече – някой да има нужда, да има въпиюща потребност от Мона Лиза?
Хората имат потребност от ядене, пиене и секс! И като се наядат и напият – имат потребност да изгледат и някой екшън. Или некое мачле.
Предлагането и натискът (чрез реклама и всички други инструменти – пиар, създаване на потребности, формиране на ценностите и т.н) създават търсенето! Един папуас няма потребност и не търси на пазара картини на Ван Гог.
Ето тук умният човек ще започне да се досеща каква е връзката с пазара! На пазарът в Папуа няма търсене на бои Таленс или Рембранд! На пазара в България няма търсене на задълбочена литература! Защото пазарът не е моделиран, че да има търсене. Не са създадени потребности.
А как се създават потребности? Като се възпитават ценности. Няма как да очакваме хората да имат нужда от образование, изкуство и култура, ако са възпитани да оценяват само кебапчетата, спорта, чалгата и секса. Като говорим за пазар – можем ли да кажем – нека образованието е на пазарен принцип! Тоест – ако има търсене на образование – ще има. Ако няма търсене – няма да има. Няма защо да има задължително образование до осме или до 11 клас! Просто защото няма достатъчно търсене…нали така?
Пазарът освен това зависи от внимателните, целенасочени, упорити и постоянни въздействия на: държавата и нейните доктрини и послания, образователните институции, които формират ценностите на хората, рекламата като цяло, семейството и всичко, което му влияе (вижте колко е сложно това!)…пазарът зависи от активностите на всички участници в него. И както преди двайсет години българската литература нямаше никакъв пазар – преди пет вече заемаше много съществен процент от книжния пазар. Но нещата пак се обръщат към зле. Въпрос на натиск, на противонатиск, на създаване и изменяне на потребности.
Просто казано – ако съм добър – ще накарам и арабите от Либия да си купуват пясък! За случая с литературата – писателят нито може, нито трябва да се нагажда към потребностите на четящите! Защото тогава литературата няма да бъде мотор на обществото, а проститутка, обслужваща ленивата похот на мързеливите консуматори.
Потребностите на потребителите на литература трябва да се формират от: образованието, медиите, литературните критици, издателите, личностите с влиятелна мисъл, философите, учените. Ето пример – никакъв пазар нямаше да има за прехвалените суперхрани, нито за зехтинът екстра върджин, ако куп учени с огромен авторитет не бяха направили чудовищно голям пиар на тия суперхрани. Говорейки – дали платено, дали по съвест – за ползата от тях!
Ако няма кой да направи така, че хората да желаят литература, да копнеят за качествена литература, да имат потребност и вкус за нея – и да могат да я разграничават от боклука – те никога от само себе си няма да я пожелаят и няма да я разграничат от плявата, да речем от прекрасната Дж Ролинг (ужас, майчице, велика с това, че е спечелила с идиотизмите си милиарди!)!
Стане ли така, че хората се водят само от дивата реклама и от стомасите си – тогава – заповядай Средновековие, заповядайте диви забавления с рицарски и други турнири, заповядай чума и проказа, заповядай ужас и неграмотен ад!
Вижте още: За какво е животът, ако не за да се търпи досадата – КАЛИН ТЕРЗИЙСКИ
