Митрополит Атанасий Лимасолски е кипърски християнски духовник.
Ръкоположен е за дякон през 1973 г. Завършва „Богословие“ в Солунския университет и през 1980 г. се заселва в Света гора, където е ръкоположен за йеромонах през 1982 г.
По-късно се завръща в Кипър, където е избран за игумен на манастира Махера. През 1999 г е избран за Лимасолски митрополит.
Не можеш да осъждаш другия. За всеки има надежда за спасение. Да отхвърлиш греха – да, да отхвърлиш случилото се – да, но човека – не можеш.
Когато не се молим за другия човек и го осъждаме, обвиняваме или роптаем срещу него, тогава по парадоксален начин и той става по-лош. Тоест, тази демонична енергия облъчва другия човек и той става по-лош. Понякога и ние сме виновни, че другият става по-лош.
Другите може да са най-лошите хора, няма значение, значение има ти какъв си, дали си добър, съединен с всички. Ако ти не си добър, и сред ангели да те сложат, нищо не става – и с ангелите ще се скараш! И в рая да те сложат, ще имаш проблеми.
Докато се караме с хората, ще имаме проблеми. Трябва да се скараме с нашето „аз“, да го поставим на мястото му.
Този, който обича главата си, не прави нищо в живота си. Има един израз на Света Гора, който гласи: “Сложил съм си главата в торбата”. Тоест отиваш да правиш нещо без страх и колебание, като казваш – главата ми отсега е отсечена и затова не се страхувам, че могат да я отсекат.
Вижте, човек не трябва да започва нещо с мисълта, че ще се провали, защото така вече се е провалил още преди да го започне. Затова са минали толкова години и нищо не си направил. Как ще постигнеш нещо, когато щом започнеш да го правиш, си казваш: ами ако се проваля? Вместо това си помисли: ами ако успея! Защо да казваш: ако не успея, ще си бия главата в стената? Ако успееш, какво ще правиш, пак ли ще си биеш главата в стената. Не можеш да се избавиш от това. Всяка глава има своята болка.
Ако срещнеш някой човек, който ти харесва, имаш симпатии към него, чувстваш, че има всички предпоставки да напреднете в отношенията си, обичаш го и го цениш, тогава върви напред и Бог ще ти помогне!
За съжаление, ние имаме евдемонистично разбиране за живота, тоест че всичко трябва да върви добре, във всичко трябва да имаме успех, никога не трябва да имаме неуспех в живота, нито притеснение, нито болка, нищо лошо. И когато нещо подобно се случи, а то е нормално да дойде, всичко се преобръща.
Това се нарича двоедушие и Писанието казва, че човек двоедушен във всичките си пътища е неуреден. Когато поискаш да правиш нещо и започваш да мислиш дали да го направя или да не го направя и така до безкрай, тогава блокираш и накрая нищо не правиш. Ще ми възразиш: “Но аз искам да се предпазя, да съм сигурен и спокоен”. Добре, влез в един парник и остани вътре до последния си дъх! След като не можеш да продължиш напред!
Дори да претърпя неуспех и стане нещо лошо, защо трябва да погубвам себе си? Добре, станало е нещо, което не очаквах, не го планирах, но ще преживея моя неуспех по духовен начин. Ще се опитам да направя каквото мога и накрая това може да се окаже от полза.
Така трябва да напредва човек в живота си – непринудено и красиво, да прави каквото може, и това е. Не бива да изисквате много неща. Мисля, че когато търсим много неща, проблемът не е в другите, а в нас.
Ако различавам всички мириси на света и никой не ми харесва, то това означава, че аз имам проблем, че съм своенравен човек.
Ако след това си кажеш: „Аз съм странен, ексцентричен, искам да живея сам, не искам друг да ми се мотае в краката… Истината е, че не искам връзка, не искам да поемам отговорност, не искам да ме питат какво правя“, – по този начин поне приемаме себе си и осветляваме своята своенравност, т.е. преобразявам я.
Признаваш си: „Харесва ми да стоя на рафта сам.“ Имаш това право. Но не и да стоиш на рафта и да протестираш. Избери мястото си, своя ъгъл и намери покой там. Така избрах, така искам. Човек има право да каже: „Аз няма да се оженя, не искам да стана монах, нямам това призвание, това желание. Искам да живея сам, да се боря с характера, който имам.“ Добре, уважаваме твоя избор, стига само да успееш да осветиш това свое усамотение в живота.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:
