.

ПАРИТЕ

Най-важното в живота са парите. Без пари щастие няма. Но парите носят щастие само до определена степен. До каква степен, всеки определя за себе си.

Лошо е да не ти стигат парите, но да си богаташ също е лошо. Защото богаташите се оставят да ги скубят на тези, на които парите все не достигат… а ако не се оставят да ги скубят, са нетърпими.

Безспорно Рокфелер е най-щастливият човек в света не само заради това, че е най-богатият… Безспорно обаче най-бедният човек в света е същевременно и най-нещастният.

Вечно се тормозим за пари.

Този, който разполага с пари, се тормози за своите, този който не разполага, за парите на другите… Това е най-голямото ни главоболие в живота.

Парите, казвам, са най-важното в живота.

Но не са всичко.

Здравето също е важно!

И все пак!

Бихме се поколебали да заложим състоянието си, за да закрепим здравето си, но затова пък не бихме се поколебали да заложим здравето си, за да удвоим състоянието си.

Поне аз така мисля.

Ако на някой достатъчно богат милионер би му хрумнало да предложи петдесет луидора за отрязан пръст от крак, за няма и десет минути би се разорил.

(Още повече, че пръстите на краката са наредени така, че човек като нищо може да отреже два-три наведнъж).

* * *

Напълно чуждо ми е удоволствието от даването, особено от даването на пари.

(В замяна на това нищо не ми струва да дам ръка, час за среща или стар бастун…)

И което е още по-странно, осмелявам се да твърдя, че не съм скъперник. Осмелявам се, защото съм убеден, че повечето хора са като мене. Разсъждавайки в същия дух си казвам, че тия, които бързат да ви предложат пари на заем, търсят изгода – когато е непочтена, тази изгода се движи в границите от 5 до 50 процента – тоест някакво удовлетворение, което ги прави високомерни.

Това пък ми пречи да изпитвам каквато и да било признателност към тях. Това дори ми пречи да им върна парите…

(Е, има и други причини, но тази не е за пренебрегване!)

Ами тъй, де! Сигурно не държат чак толкова на парите си, щом ми ги дават на заем.

Спекулират с признателността ми. Значи са искали да им бъда задължен!

Бррр! какво противно чувство!

Да се махат от очите ми!

* * *

„Който плаща каквото дължи, забогатява.“

Глупости на търкалета!

Опитах веднъж… Само дето беля си взех на главата. Сметнаха опита ми за стар навик и само аз си знам как се откопчих.

„Който плаща каквото дължи, забогатява“.

Това са приказки на доставчик!

* * *

Обърнете внимание, че не държа да сме на едно и също мнение за парите. Предпочитам дори да не сте на моето. То си е мое и нека си остане изцяло мое. Безоснователно е да ви правя подарък.

Саша̀ Гитрѝ е френски сценичен и филмов актьор, режисьор, сценарист и драматург. Той е син на големия френски театрален артист, актьора Люсиен Гитри. Роден е на 21 февруари 1885 г. в Санкт Петербург, Русия. Кръстник му е император Александър III.

Умира на 24 юли 1957 г. в Париж, Франция.

Влечението му към сцената проличава от най-ранна възраст. Той е само на 17 г., когато е поставена първата му пиеса „Пажът“.

Талантлив драматург, Гитри написва около 120 театрални пиеси, като играе във всяка от тях. От самото начало покорява зрителите с блестящите си импровизации.

Театралното му творчество е сравнявано с това на Молиер. Като него пише популярни комедии, в които осмива дребните човешки слабости със забележителна духовитост и остроумие. 

Играе в почти всички свои филми, общо 33, от които най-известни остават „Историята на един измамник“, „Дезире“, „Баща ми беше прав“, „Кадрил“, „Деветима ергени“, „Отровата“, „Приказка за Версай“, „Убийци и крадци“.

В личния си живот Саша Гитри минава за своенравна личност, чието високомерие и чудатост редовно предизвикват сензации и противоречиви коментари. Прословуто е презрителното му отношение към жените, което обаче не му пречи да има 5 брака, всичките с изгряващи звезди, на които помага в кариерата.

Командор на Ордена на почетния легион. Саша Гитри е един от най-често играните драматурзи във Франция.