Той ще си спомни колко я обича едва след края на света - CARIBIANA

В ТОЧНИЯ МОМЕНТ

Той ще си спомни колко я обича
едва след края на света,
когато само негова и много ничия
тя се превърне във звезда.

Когато всичките ѝ атоми
сформират огнено кълбо,
когато лумнат сетивата му
във нейния лъчист поток.

Когато се взриви душата ѝ
прераждайки се във пулсар
и жадната ѝ гравитация 
погълне смазващия мрак.

Ще звъннат песенно фотоните
и светлината ще се стича,
а той внезапно ще си спомни,
че всъщност много я обича.

Ще разбереш, че ме е имало едва когато
осъмнеш в поглед, който не е моя.
Едва когато спреш пред тишината
на стръмните, объркани завои.

Когато чуеш как ме няма. Никъде.
Ни в дланите, ни в устните… ни в нищо.
Не ме търси тогава. Не разпитвай.
Не помниш ли… направи ме излишна.

Кога съм си отишла ли? По-късно.
Останах малко повечко. Да те погледам.
А после просто… времето се скъса.
И аз разбрах, че вече нямам време.

Къде съм ли? Не искай да узнаеш…
Тъй както не поиска да остана.
Ще разбереш, че си ме имал чак накрая.
Когато разбереш, че мен ме няма.