.
Том Уейтс има специфичен разпознаваем глас, описан от критика Даниел Дърхолц като звучащ „сякаш е накиснат в казан с бърбън, опушван за няколко месеца, след което изваден навън и прегазен от кола“.
Със своето характерно ръмжене, вмъкването в рока на елементи от по-стари стилове, като блус, джаз и водевил, и експериментални тенденции на ръба на индъстриъл, Уейтс изгражда свой специфичен музикален стил.
Освен това той е автор на музика за филми и пиеси, играе поддържащи роли във филми като „Дракула“.
Изпълнява и една от главните роли в „Извън закона“. Номиниран е за Оскар за работата си по саундтрака на „Волята на сърцето“.
Погребани сме под купища информация, която се обърква с познание; количеството се бърка с изобилие, а богатството с щастие.
Шампанско за истинските ми приятели и истинска болка за фалшивите.
Повечето хора не се интересуват от това дали им казваш истината или ги лъжеш, достатъчно им е това да ги забавлява.
Ако си писател, знаеш, че не историите идват при теб, а ти трябва да ги търсиш.
Почти се налага да създаваш ситуации, за които да пишеш, затова постоянно живея в самоналожена беднотия. Не искам да живея по друг начин.
Реалността ми се нуждае от въображение, както крушката се нуждае от фасонга. Въображението ми има нужда от реалност, колкото слепец от бастун.
Харесвам красиви мелодии, които ми казват ужасни неща.
Нямам проблеми с пиенето, освен когато нямам нищо за пиене.
Светът е адско място, а лошото писане разваля качеството на нашето страдание.
Повечето хора, на които се възхищавам, миришат странно и не излизат много. Така е. Повечето или са мъртви, или не се чувстват добре.
Пианото е пило, не аз.
Не понасям Дисниленд. Той подготвя децата ни за Лас Вегас.
Изгубих равновесие, ключовете за колата, и гордостта си.
Нямам нищо против да ходя на сватби, стига да не са моите собствени.
Можеш да разбереш много за една жена, когато катастрофираш заедно с нея.
Пишейки, ти правиш магия. Това е ритуал, към който трябва да се отнасяш с уважение, да бъдеш смел и да не стоиш на пътя на онова, което се поканил в своята стая.
За да пишеш песни, не е задължително да посещаваш музикално училище, учиш се слушайки мелодии. Опитваш се да ги разбереш, да ги разчлениш и видиш от какво са направени, чудейки се дали можеш да създадеш своя собствена.
Ако си насред океана без спасителна жилетка и чуеш звука на хеликоптер, това е музика. Трябва да се приспособяваш към нуждите си в момента.
Песните наистина са нещо като машина на времето. Когато всичко, свързано с една песен вече го няма – студиото, музикантите, това, което е останало, е три-минутен отрязък от преди 70 години.
Винаги съм се възхищавал на джаза, но аз съм прозаичен музикант. Смятам, че основното ми изразно средство е гласът.
Винаги преобръщам всичко наопаки, когато искам нещо, което не мога да имам.
Джентълменът е човек, който може да свири на акордеон, но не го прави.
Не съм перкусионист, просто обичам да удрям разни неща.
Земята не е мой дом, просто минавам оттук.
Всичко, което си обичал, е всичко, което притежаваш.
Не смятам, че една наистина значителна промяна може да дойде вследствие на една песен. Това е като да подхвърляш фъстъци на горила.
Понякога не можеш да пренебрегнеш магнетизмът на една песен; той изисква тя да бъде изпята по определен начин.
Блусът е като огромна планета. Не можеш да пренебрегнеш влиянието, което оказва върху всеки аспект на музикалната култура. Той е дърво, но което всеки се люлее. Не знам къде щях да бъда без него.
Джордж Буш е голям мой фен. Дойде да ме слуша през 70-те. Доведе го дилърът му на кокаин.
Децата ми започнаха да забелязват, че съм малко по-различен от другите татковци. “Защо нямаш нормална работа като всички други”, ме попитаха веднъж. Разказах им следната история: В една гора растели едно изкривено и едно право дърво. “Виж ме, аз съм високо, право и красиво, а виж себе си – криво и превито. Никой не иска да те поглежда”, казвало правото на кривото дърво. Така двете дървета растяли заедно. Един ден в гората дошли дървосекачи, които видели изкривеното и правото дърво. “Отрежете всички прави дървета и оставете останалите”, казали те. И така, дървосекачите нарязали правото дърво на трупи и го превърнали в клечки за зъби и хартия. А кривото дърво все още расте там, ставащо все по-силно с всеки изминал ден.
