.
Дейвид Игълман, авторът на „Сума – 40 истории от отвъдното“, е може би най-брилянтният млад учен на Америка; доктор по невробиология и психиатрия, който обаче има и бакалавърска степен по британска и американска литература.
В него се съчетават страстна любов към литературата и неутолимо научно любопитство.
Той е скромен човек и в същото време изключително чаровен и интересен гост, който изправя на крака публиката в телевизионните студиа и в университетските аудитории.
Има три смърти. Първата е, когато тялото спре да функционира.
Втората е, когато тялото бъде погребано.
Третата е онзи момент, някога в бъдещето, когато името ти бъде изречено за последен път.
И така, чакаш в едно фоайе, докато дойде третата смърт. Има дълги маси с кафе, чай и курабии; може да си взимаш.
Събрани са хора от целия свят и с малко усилие ще успееш да завържеш дружеска раздумка.
Имай предвид обаче, че разговорът ви може да бъде прекъснат всеки един момент от Повиквателите, които обявяват името на новия ти приятел, за да оповестят, че на Земята никой никога няма да си спомни повече за него.
Приятелят ти се захлупва на масата, лицето му заприличва на счупена и залепена наново чиния, натъжен, макар че Повиквателите мило му казват, че отива на по-добро място.
Никой не знае къде е това по-добро място или какво предлага, защото никой, който е излязъл през оная врата, не се е върнал да ни разкаже.
За съжаление, много хора си тръгват точно когато техните любими пристигат – тъй като любимите им са били единствените, които са си спомняли за тях. Всички поклащаме глави при такива типични съвпадения.
Самото място прилича на безкрайна чакалня на летище. Има много известни личности от учебниците по история. Ако ти доскучае, може да поемеш в произволна посока, покрай редици и редици седалки.
След дълги дни вървене ще забележиш, че хората започват да изглеждат различно, и ще чуеш звуците на чужди езици. Всички се събират със себеподобните си и виждаш как спонтанно възникват теории, съответстващи на разпределението по Земята: ако не броим океаните, ти се движиш по земната карта.
Тук няма часови пояси. Никой не спи, въпреки че на повечето им се иска да можеха. Мястото е равномерно осветено от луминесцентни лампи.
Не всички тъгуват, когато Повиквателите влязат и извикат следващите имена по списък. Тъкмо обратното, някои хора умоляват и настояват, просвайки се в краката на Повиквателите.
Това са най-вече онези, които са били тук дълго, прекалено дълго, особено ако ги помнят с лошо.
Да вземем за пример фермера ей там, удавил се в една рекичка преди двеста години. Сега на мястото на фермата у има малък колеж и екскурзоводите разказват историята му всяка седмица. Така че за него няма мърдане – нито радост.
Колкото повече разказват историята му, толкова по се размиват детайлите. Той съвсем се е отчуждил от името си; то вече не го обозначава, но продължава да го обвързва.
Безрадостната жена от другата страна е почитана като светица, макар пътищата в сърцето й да са били заплетени.
Мъжът с посивяла коса при автомата за безалкохолни първо бил провъзгласен за герой, след това заклеймен като войнолюбец и накрая канонизиран като знаме на своята епоха. Той чака с болеещо сърце статуите му да се срутят.
И именно в това е проклятието на това място: тъй като живеем в главите на хората, които ни помнят, губим контрол над живота си и се превръщаме в такива, каквито те искат да бъдем.