.

ПЕСЕН ЗА МОЕТО КУЧЕ

Тя тича свободна като горски пожар

и нейните зъби са страшни.

Тя много надменно извръща глава

и се усмихва с опашка.

Тя чува, когато тревата расте,

познава цвета на тъгата…

Тя има очи на пленена принцеса

и лапа на близък приятел.

Походка на скитник и господар –

земята е нейно владение! …

Но тя е родена да търси свой Бог,

а за Бог е намерила мене!

Тя вярва, че мога да я защитя

от цялата скръб на земята,

от злия съсед, от дъжда, от нощта,

от вятъра и самотата…

А аз се измъквам през задния вход,

зад вещи и думи се крия…

Какъв Бог съм аз, щом във този живот

не мога до край да съм силен!

Сгреши ли – с виновен, безмълвен въпрос

очаква присъдата свита –

с такова смирение в топлия нос,

с такава надежда в очите!

А мен ме ласкае лесната власт

законите сам да създавам…

Но тайно се питам: какъв Бог съм аз,

щом не зная дори да прощавам!

Тя може да чака с безкрайно търпение

ласката на моя поглед

и стига й даже нищожно парче

от моя хляб и моята обич!

А аз й подхвърлям – забързан, разсеян –

къс безразлична консерва…

Какъв Бог съм аз, щом не умея

да бъда наистина щедър!

Тя си шепне с нощта, тя флиртува с деня,

тя вдишва света без остатък,

леко тича по крехкия край на съня

и разбива с гърди тишината.

А аз се извръщам уплашен встрани,

скован в страхове и тревоги…

Какъв Бог съм аз, щом не мога дори

в сърцето си да съм свободен!

Но ако с безмилостно, грозно лице

съдбата поиска да страдам –

аз знам – с голи зъби и с голо сърце

пред мен тя ще скочи и в ада!

А аз ще отстъпя две крачки назад,

ще избягам далеч, ако мога…

Какъв Бог съм аз, щом притихвам от страх

зад олтара на нейната обич!

И излизам от там – развенчан, победен –

и я гледам виновен и мрачен:

„Всъщност, виж – аз изобщо не съм съвършен,

и се питам какво ли очакваш…“,

обаче тя тича към мен като горски пожар,

тя с очи на принцеса ме гледа:

„В моя живот се избира веднъж –

аз избрах да повярвам във тебе…“

…И тръгвам до нея с походка на Бог.

Но в мен препъват се мислите сякаш…

Ах, защо ли не мога да вярвам и аз

тъй просто и щедро във някой?…

Автор: Светла Георгиева