.

Петър Слабаков е роден в гр. Лясковец на 23 април 1923 г. Израснал е в многолюдно семейство. Твърдеше, че по света няма друга фамилия Слабакови. Ако има някой, който се казва така, значи е роднина.

Името Слабаков идва от прапрадядо му Никола, който бил слаб и му викали Слабото. После прякорът става фамилия. А Петър Слабаков така и го наричаха свойски – Слабака.

Завършва средното си образование в Класическата гимназия „Нанчо Попович“ в Шумен. След 9 септември 1944 г. се включва в Отечествената война като доброволец. Бил е тракторист, деловодител в конезавод, леяр. Има диплома за висше образование по икономика на промишлеността.

Петър Слабаков е с най-много главни роли в българското кино – над 120!!!

Творец, влюбен в живота, той е орисан да „умира“ над 30 пъти на екрана, което си е своеобразен рекорд и в световното кино.

Но героите на обичания актьор не издъхват от старост и немощ в леглото си. Тях ги разстрелват, пребиват до смърт, но никога не се предават.

Многобройни са неговите забавни случки в живота и работата му, а някои – опасни. Така по време на снимките на филма „Покривът“ на Иван Андонов двамата с Пепа Николова се катурват в пропаст. И не защото така му е хрумнало на режисьора, а по причина, че се повредили спирачките на раздрънкания пикап.

Петър Слабаков и Пепа Николова в „Покривът“

Изключително богатата му филмография включва заглавия като „Пленено ято“, „Цар и генерал“, „Вечни времена“, „Шибил“, „На всеки километър“, „След края на света“, „Опасен чар“, „Константин Философ“, „681 – величието на хана“, „Тютюн“, „Понеделник сутрин“, „Самодивско хоро“, „Мъртви души“ и др.

Беше и с болезнено чувство за справедливост. Той е сред учредителите на Комитета за защита на Русе, на Клуба за гласност и демокрация, на „Екогласност“. 

Рядко са неподправените души като Петър Слабаков, който е бил и тракторист и леяр, и депутат. Във Великото народно събрание – от СДС, а в 37-то Народно събрание влиза с червената бюлетина. Но никога не изкривява сърцето си с лъжа и не прави нищо за облаги. Три пъти го изключвали от БКП.

Дебютира в киното едва на 37 години. Масовата публика не го познава без характерните му бръчки. И става едни от най-големите.

Почетният гражданин на Лясковец Петър Слабаков завършва земния си път на 17 май 2009 година на 86-годишна възраст. В последните си години той бягаше от суетата и живя в село Бериево.

Бунтар съм заради самата действителност, в която живея. Никога не съжалявам за думите и действията си. Твърдо държа на позициите си и ги отстоявам докрай с всички сили. Не трябва да се мълчи в никакъв случай.

Добротата е най-ценното качество, ама се оказа, че аз май не съм много добър. Много съм прям. Говоря направо в очите. И без да искам, мога да обидя човек. Понякога ми става жал и за колеги, и за други хора, които ме заобикалят.

Аз ще бъда в опозиция на всеки, който дойде на власт. Защото който и да е той, забравя че трябва да свърши нещо добро, да помогне на хората. Самозабравя се. Човек е егоистично същество, организмът му е пълен с мръсотии.

Може и да съм черноглед, но днес човек няма на какво да се усмихне. А аз обичам да се усмихвам. Едно време в Лясковец по смеха ме познаваха.

Аз не обичам приказки на четири очи. О, трябва да има публика, ама много публика.

Убеден съм вече, че човекът е най-калпавата твар, защото е дарен с мозък, а тъкмо с него може да ликвидира всичко.

Човек все се надява. Ако не е надеждата, той би трябвало да си тегли куршума – за какво да живее. Това е истината.

Вълнение, вътрешно движение и неспокойствие! Удобството и спокойствието са блато.

Никога не съм искал да се издигам докъдето и да е. Бях най-щастливият човек като тракторист. Лягал съм си в угарта. Хората не знаят каква топлина излиза от земята. Разкошно. Сял съм фий. И такава права линия съм карал, като свещ. Всяко зрънце е падало на място, ходил съм да го гледам. Удоволствията на живота.

Единственият Бог за мен е природата. Едно време са се прекланяли пред слънцето, пред дърветата, пред бурята. Това е Богът. Ние сме нищожества.

Последвайте ни в ТЕЛЕГРАМ!