.
Освен, че е един от най-големите ceкссимволи на Холивуд, Матю Макконъхи е и изключителен актьор, който през годините доказа, че може да играе както в романтични комедии, така и в Оскарови продукции.
Носител е на Оскар, Златен глобус, Награда на гилдията на киноактьорите и още куп други престижни награди.
Актьорът издаде биографичната си книга „Зелени светлини“, в която разказва за своя път и вълнуващи приключения.
Цели 35 години Макконъхи води дневници, които сега се превръщат в основата на книгата.
Из страниците й ще откриете неговата равносметка за преживяното, като сам казва, че е искал да опише и успехите, и разочарованията, и щастието, и болката, с които се е срещал.
Критиката отбелязва, че всъщност написаното и преживяното от актьора е по-интересно от всеки негов филм.
Живей според това, в което вярваш. Изживей първо въпросите, след това и вярванията си. Тогава ще имаш свой собствен личен стил.
Понякога намираме своята честота като се придържаме към морален императив насред хаоса. Понякога я намираме, като нарушаваме правилата и пресичаме на червено, за да се приберем у дома.
Най-необходеният път може и да не бъде прашният; за някои той може да е аутобан. Робърт Фрост е бил прав: когато поемеш по необходен път, нещата стават съвсем различни. Но този път не е задължително с най-малко трафик. Той може да е пътят, по който ние лично сме пътували най-малко. Интровертът може да има нужда да излезе от дома си, да се срещне със света, да се смеси с хората. Екстровертът може да има нужда да си остане у дома и да чете книга. Понякога имаме нужда да излезем, понякога имаме нужда да влезем. В някои дни най-необходеният ни път е самотна прашна пътека. В други е най-натоварената линия на метрото.
Когато знаем какво искаме да правим, трудната част е да разберем кога да го направим. Започнете рано, за да не правите едно и също често. Профилактика преди лечението, научи се, преди да действаш.
Биология и дресировка. ДНК и работа. Животът е съчетание. Някои получават гените, но не и работната етика и устойчивостта. Други си скъсват задника от работа, но нямат вродената дарба. Трети имат и двете и никога не разчитат на първото.
Едно по едно. Всеки успех идва едно по едно. Направи едно нещо добре, после друго. Веднъж, после още веднъж. Отново и отново, чак до края, после пак едно по едно.
Не сме тук, за да толерираме различията, тук сме, за да ги приемем. Не сме тук, за да празнуваме еднаквостта си, тук сме, за да привестваме това, което ни отличава. Не сме родени при равни условия, нито с равни способности, но трябва да имаме равни възможности. Като индивиди се обединяваме чрез своите ценности.
Дните на благоденствие ни карат да забравяме трудностите. Добрите времена изглеждат недостижими в лоши времена. И двете ни се струват крайни точки. Краят на дните ни. Но космическият шегаджия с играе с нас. Това, което е било вчера, вече го няма. Само запетайки, няма точки. Само спирки, без оставане. Удоволствието е под наем, както и болката.
Интелектът не е предназначен, за да надвие очевидното дотолкова, че да го скрие и да го направи по-объркващо. Той е предназначен, за да разкрива истината по-ясно и да показва по-голямата част от очевидното, повече от очертанията. Той трябва да опростява нещата, не да ги прави по-заплетени.
Трябва да научим какви са последствията от небрежността – не само това, което правим, но и това, което не правим, също е важно. Виновни сме, когато пропуснем нещо.
Ако само… Означава, че си искал нещо, но не си го получил. Не се е случило по някаква причина, или заради собствената ти некомпетентност, или светът се е намесил. Понякога това са просто спирачки и трябва грациозно да им се поклоним. Но по-често, отколкото сме склонни да признаем, не получаваме това, което искаме, защото се отказваме рано или не поемаме необходимия риск, за да го получим. Колкото повече съпротива оказваме на нашите „ако само”, толкова повече ще получаваме това, което искаме. Не ходете по въжето между „прекалено късно е” и „прекалено рано е”, докато сте живи.
Всички сме създадени за всеки един миг, с който се сблъскваме. Дали мигът ще ни изгради, или ние ще го направим. Дали ще сме безпомощни в него, или ще го владеем, хищник или жертва. Създадени сме за този миг.
Не се препъвайте, когато тичате надолу. Планината, която искате да изкачите? Тя е зад ъгъла. Не създавайте излишна драма. Тя сама ще си дойде.
Човек, пристрастен към идеите, трябва да бъде подложен на глад. Човек, пристрастен към истините, трябва да бъде нахранен.
Само защото местата са празни, не значи, че не са заети. Понякога в списъка с гости трябва да има само един човек. Ти.
Никога не ми е пукало за крайната дестинация. Идеята за пристигането е прекалено оканчателна за моето въображение и чувство за музика. Дай ми посока и магистрала с шестнайсет ленти и пространство за отбиване и изследване по пътя. Също като джаза, предпочитам да гледам на живота като на река.
Понякога не е важно какъв избор правиш, а да го направиш и да се придържаш към него.
Стрелата не търси целта, целта привлича стрелата. Трябва да си даваме сметка какво привличаме в живота, защото това не е случайност или съвпадение. Паякът чака в паяжината си да дойде вечерята. Да, трябва да преследваме това, което искаме, да го търсим, да хвърляме въдицата във водата, но понякога няма нужда да караме нещата да се случват. Душите ни са безкрайно магнетични.
Животът също като архитектурата е глагол. Ако е добре планиран, работи. Прекрасен е и няма нужда от указания. Има нужда от поддръжка.
Истината е като люта чушка, колкото си по-близо до корена, толкова по-горещо става.
Има разлика между изкуството и себеизразяването. Цялото изкуство е себеизразяване. Не цялото себеизразяване е изкуство.
В съдбовния факт на смъртта и раждането осъзнаваме, че сме едновременно смъртни и божествени. Намираме вярата, че изборът ни има значение, че не всичко е напусто, а всичко има значение.
