.
НА КОГО ДА ВЯРВАШ
Лекарите ми казаха, че никога повече няма да ходя.
Майка ми каза, че ще ходя. Повярвах на майка ми. – Уилма Рудолф
Искам да ви разкажа за едно момиченце, родено в много бедно семейство в една колиба в най-затънтената част на щата Тенеси.
От двайсет и двете деца в семейството, тя била двайсета – недоносена и с крехко здраве. Съмнително било дали въобще ще оживее.
Когато била на четири години, изкарала двойна бронхопневмония и скарлатина — смъртоносно съчетание, а след това нещо по-тежко – детски паралич, който я оставил напълно парализирана на тази крехка възраст.
Тя имала късмет, че майка й не я изоставила и постоянно я насърчавала.
За изумление на лекаря тя започнала да ходи, но все пак левия и крак бил чувствително по-слаб. Наложило се да й сложат желязна шина.
Та нейната майка казала на дъщеричката си, която била много будно дете, че въпреки шината и парализирания крак, може да постигне в живота си точно това, което пожелае. Казала й, че са нужни единствено вяра, упоритост, смелост и несломим дух.
И така, на девет години момиченцето свалило шината и направило онази стъпка, която лекарите й били предрекли, че никога няма да направи.
След четири години тя вече имала ритмична походка, което според медицината било истинско чудо.
След това момичето си наумило да направи нещо невероятно – пожелала да стане най-бързата лекоатлетка в света. Как така, какво означава това – да бяга с този крак?
На 13 години Уилма се записала да участва в състезание. Класирала се последна — финиширала много след другите.
В гимназията участвала във всички училищни надбягвания и всеки път се класирала последна. Всички я съветвали да се откаже.
Един ден обаче тя се класирала предпоследна. И ето че дошъл денят, когато спечелила състезанието.
Оттогава нататък Уилма Рудолф печелела всяко надбягване, в което участвала.
Записала се в щатския университет на Тенеси, където се запознала с треньора Ед Темпъл. Той разпознал несломимия дух на девойката, видял колко голяма е вярата й, забелязал вродения й талант.
Подготвил я толкова добре, че през 1960 година тя заминала за Олимпийските игри в Рим.
Там се състезавала с най-добрата в света — германката Юта Хайне. До този момент никой не бил успял да победи Юта Хайне.
Но на бягането на 100 метра Уилма я победила. Победила я и на бягането на 200 метра. Уилма спечелила два златни олимпийски медала.
Дошъл ред на щафетата на 400 метра. Уилма отново се изправила срещу Юта. Първите две бегачки в отбора на Уилма предали първи щафетата.
Но когато третата предавала щафетата, била толкова възбудена, че я изпуснала и Уилма видяла как Юта поема напред по пистата.
Невъзможно било някой да догони пъргавата и бърза като стрела девойка. Но ето че Уилма успяла! Уилма Рудолф спечелила третия си златен олимпийски медал.
Този ден тя влязла в историята като първата жена, спечелила три златни медала на едни олимпийски игри.
А лекарите й казали, че никога няма да проходи…
