.
Ако можете да прекарате съвършено безполезен следобед по съвършено безполезен начин, значи сте овладели изкуството да живеете. – Лин Ютан
По време на една своя лекция, индийският философ Джиду Кришнамурти попитал аудиторията, дали желае да разбере неговата тайна. Всички присъстващи в залата притихнали в очакване. „Знаете пи, – казал той, – аз просто не обръщам много внимание на това, което се случва“.
Концепцията да пратиш всичко на майната му /в обобщен вариант/, е твърде близка на повечето хора. И макар да изглежда твърде груба, навярно и цинична, тя е най-добрия израз за съобщаване на истината.
Когато кажете на някого „не обръщай внимание“, ще ви удостоят със странен поглед – навярно защото вие не сте Кришнамурти. Въпреки това, всички са наясно, че в живота често се случват такива неприятни неща, за които е по-здравословно да забравим.
Да не забравяш – това означава да размишляваш върху случилото се. Часове, дни, години… Например, някой ви нагруби по телефона, вие се хвърляте в дълбоки анализи – защо, как.
Главата ви завира от излишни емоции, от които не можете лесно да се отървете. А ето ви друг вариант – вие просто затваряте телефонната слушалка, свивате рамене и отивате да покарате колело на чист въздух. Става пи така?
Ако изпитвате силни емоции и часовете наред мислите, съвсем не означава че правите нещо полезно и градивно, макар на вас да ви се струва точно така.
Струва ни се съвсем закономерно, когато кипим от ярост заради нещо, да се приближаваме до верния отговор на проблема. И това е грешен отговор. Защото яростният водовъртеж в главата ви е мисловен процес, който не е насочен към търсене на решения – затова е напълно безполезен.
Това хвърля светлина върху една от нашите най-илюзорните представи за човешкото мислене Повечето от нас са уверени, че мислите сами по себе си са ценни и ще доведат до нещо.
Но повечето наши мисли просто се гонят из главата ни, като ни отделят от реалния живот. Те не водят до никакви важни решения или аналитични изводи, те ни поглъщат, а често направо ни скъсяват живота.
Обикновено ни се струва, че нашите разсъждения изпълняват важна функция, просто защото са предизвикали силна реакция или затова, че са адресирани до някой, твърде важен за нас. Не. Размислите имат смисъл единствено в случай, когато заставят телата ни да се движат и вършат нещо полезно.
Това не означава, че на всяко житейско огорчение, грубост или несправедливост, е нужно да се отвръща веднага с действие. Съвсем обратното. В такива ситуации, често ние се оттегляме в себе си и нищо не желаем да направим. И това е нормално. В повечето случаи е най-добре нищо да не се предприема, просто да се забрави.
Тази идея може да ви стори апатична. Но всъщност не е така. Това е просто отказ от излишно пилеене на енергия и време за мисли, които до нищо няма да доведат. Ако сте решили да се „папите“ върху даден проблем, уверете се, че това ще доведе до нужната реакция на случилото се, и после действайте смело.
Не е така просто човек да се научи да забравя. Нужна е практика. Способността да забравяме трябва да стане част от тези жизненоважни умения и навици, на които учим децата си – наравно с това, да си връзват връзките на обувките, да четат, да бъдат внимателни с непознати.
Познавам хора, които са ми споделяли цели истории, за някакви 30-секундни неприятни преживявания, които са се случили години назад, но които като пирон са се забили в главите им. Всеки от нас познава такива хора, вие самите, навярно имате такава „безценна“ случка.
Е, кому е нужно това безумие? Следвайте избрания курс – и просто теглете една майна – на миналото, случката, човека.
Умението да забравяш навреме, съвсем не означава, че вие винаги ще забравяте всичко. Това просто значи да действате осъзнато. Да правите това, защото имате причина.
Главното – да разбирате себе си и своя избор на тази реакция. Всичко започва с яд и възмутителни думи в главата ви, обичайно под формата на остроумен отговор или вътрешна проповед за порядъчност и уважение.
Вие можете да си прехвърлите няколко възможни сценария, в които да демонстрирате на обиждащия ви кой тук е „шефа“. Може и с лекота да се увлечете по отмъстителна фантазия, да се превърнете в Терминатор, в Страшен съд, а накрая да се видите усмихнат и доволен от постигнатия резултат
Когато умът ви заоре в тая „нива“, припомнете си, че всъщност хич не ви пука за това и превключете цялото си внимание върху нещата, които действително ви интересуват. Какво е нужно да направите по план, след този малък инцидент? Послушайте тялото си – какво му е трябва на него, за да се движи напред?
Затова, просто оставете телефонната слушалка. Наберете следващия номер, тичайте още 1 км, покарайте колелото по нов път, опитайте ново питие… Правете всичко, което логично следва в живота на човек, който отказва да обръща внимание на дреболиите в живота.
По материал на Журнал Клубер