.

„По-добре господар в ада, отколкото слуга в рая.” В тези думи се крие мотивацията на падналия ангел Сатанаил, според английския поет Джон Милтън.

Милтън е роден на 9 декември през 1608 г. в Лондон. Смятан за един от класиците на британска литература, известен най-вече с епическата си поема „Изгубеният рай”. 

Той е привърженик на теорията за народен суверенитет, естествено право и обществен договор. Темата, която го вълнува изключително много, е свободата – духовна, религиозна и гражданска.

През февруари 1652 г., поетът загубва почти напълно зрението си. До края на живота си се посвещава на обучаване на ученици и на създаването на „Изгубеният рай” – поема, ориентирана около библейската история за изкушението на Адам и Ева от падналия ангел Сатанаил в градината на Едем.

Гениалността на Милтън е, че описва не рая, който е изгубен, а начинът, по който ще бъде изгубен, като проследява два възможни пътя, по които може да се поеме след неподчинението към Бог: този на деградацията и все по-голямия грях, представен от Сатана и този на изкуплението – от Адам и Ева. 

„Изгубеният рай” е сред най-великите английски поеми и фактът, че е написана от сляп човек, който помни стиховете наизуст и после ги диктува на текстописец, я прави още по-забележителна. Поемата е издадена през 1667 г. в десет книги и има изключителен успех.

Гюстав Доре; Победеният Сатана от „Изгубеният рай“ на Джон Милтън

Любовта е длъжна не да заоблачава, а да освежава, не да помрачава, а да осветява мислите, трябва да се загнезди сърцето и разума на човек, а не да служи само за забава на външните сетива, пораждащи само и единствено страст.

Който царства вътре в самия себе си и управлява своите страсти, желания и опасения, той е повече от цар.

Човек е създаден свободен и напълно способен да се противопостави на изкушението.

Съществуват множество закони, което доказва съществуването на множество грехове.

Ако не почерпим нови сили в надеждата; то ще ни вдъхнови отчаянието.

Лошите вести бягат, а добрите изостават куцайки.

Добрата книга е главната живителната сила на духа.

И най-добрите книги за развратения ум могат да послужат като извинение за злото.

Този, който убива човек, убива разумно същество, което е по подобие на Бог, но този, който унищожава добра книга, убива самия разум.

Детството показва какъв ще бъде човекът така, както сутринта показва какъв ще е денят.

Целта да се учиш е в това да поправиш грешките на своите прародители.

Да си сляп не е нещастие. Да не можеш да понесеш слепотата – това е нещастие.

Дори да отнемаме на сребролюбеца съкровището, на него пак му остава едно бижу. Не можеш да му вземеш алчността.

Никой не може да обича свободата от сърце, освен добрият човек. Останалите не обичат свободата, а разрешителното.

Преди всички други свободи ми дайте свободата да знам, да говоря и да споря свободно според съвестта си.

Умът може да направи от ада рай и от рая – ад.

Понякога самотата е най-добрата компания.

Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:

Вижте  още: Душата, която е готова да умре и да се прероди, може да надвие хищното зло – ДЖОРДАН ПИТЪРСЪН