Не винаги най-хубавите срещи стават около елегантни маси в ресторанти с включено отопление.

Самотата е по-силна, когато се опитваме да се борим с нея, и отслабва, когато просто не и обръщаме внимание.

Аз не се страхувам от самотата… Боя се да не живея в заблуда – да гледам действителността така, както ми се иска, без да виждам каква е всъщност.

Ролята на състрадателна душа е само за онези, които се страхуват да заемат някаква позиция в живота. Винаги е много по-лесно да вярваш в собствена­та си доброта, отколкото да се изправиш срещу другите и да се бориш за правата си. Винаги е по-лесно да не отвър­неш на нанесената обида, отколкото да посмееш да вле­зеш в битка с някой по-силен от теб; винаги можеш да ка­жеш, че камъните, хвърлени по теб, не са те засегнали, и само нощем – когато си сам и жена ти, мъжът ти или при­ятелят ти от училище спят, – само нощем можеш да оплакваш мълчаливо собственото си малодушие.

Най-добрият воин е този, който успее да превърне врага в приятел.

Когато всички дни станат еднакви, това означава, че хората са престанали да забелязват хубавите неща в живота, докато слънцето върви по небосклона.

Любовта изпълва всичко. Тя не може да бъде желана, защото сама по себе си представлява крайната цел. Не може да предава, защото няма нищо общо с притежанието. Не може да бъде държана в затвор, защото е като река и ще прелее. Хубаво е да даваш, когато те молят, но още по-хубаво е да можеш да отдаваш всичко на някого, който нищо не ти е поискал.

Измамната сигурност ни кара да забравим това. Колкото по-ясно виждаме стените на нашия живот, толкова по-добре. Дори и да е само психологическо ограничение, дори и да сме наясно с факта, че смъртта ще влезе, без да иска позволение, е хубаво да се преструваме, че държим всичко под контрол.

Животът е много бърз; запраща хората от небесата в ада само за секунди.

Крием се, защото искаме да бъдем намерени. Отиваме далеч, за да видим, кой ще ни последва. Плачем, за да видим кой ще изтрие сълзите ни. И позволяваме на сърцата ни да се разбият на малки парченца, за да разберем кой ще дойде да ги залепи…

Има три неща, които възрастните могат да научат от децата: да бъдат радостни без повод, винаги да са заети с нещо и да се стремят с всички сили към това, което желаят.

Страхът се простира до там, откъдето започва неизбежното.

Съдбата познава много начини да провери нечия воля. Понякога – когато не се случва нищо, понякога – когато всичко се случва накуп!

Ако си способен да видиш красотата, това е само защото носиш прекрасното вътре в себе си. Светът е като огледало, в което всеки вижда собственото си отражение.

Стрелата се изстрелва като се издърпа назад. Остави живота да те тегли назад, това е за да те изстреля напред към нещо по-голямо. Ти продължавай само да се целиш.

Действително понякога животът заговорничи срещу нас и именно тогава се запитваме: „Защо това трябва да се случи на мен?“ Пред неизбежното някои се обезсърчават, други обаче стават по-силни, а най-мъдрите извличат поука.

Човек не избира живота си, животът избира него. И ако му е писано да изживява радости или неволи, няма смисъл да се пита защо. По-добре да приеме всичко и да продължи напред. Не избираме живота си, но можем да решим какво да правим с радостите и неволите, които ни спохождат.

За да стигнеш до съкровището, трябва да следваш поличбите. Бог е предопределил пътя, който всеки от нас трябва да извърви на този свят. Нужно е само да прочетеш това, което е написал за теб.

Затвори някои врати днес. Не от гордост, неспособност или арогантност, а просто, защото те не водят на никъде.

Абсолютна свобода не съществува: съществува само свободата да изберем нещо и от този миг насетне, да се чувстваме обвързани от собственото си решение.

От всички начини, които човек е измислил, за да си вреди, най-лошият е чрез любовта. Вечно страдаме заради някого, който не ни обича, заради някого, който ни е изоставил или не иска да ни остави. Ако сме сами, страдаме, защото никой не ни обича, ако сме женени, превръщаме брака в робство. Ужас!

Само оня, който може да каже „аз те обичам“, може да каже също и „аз ти прощавам“.

Не си губете времето да обяснявате… хората чуват само това, което искат да чуят!

Ако мислиш, че рискът е опасен, опитай еднообразието – то е смъртоносно.

Човек се дави, не защото е скочил, а защото е останал под водата.

Съществуват два вида глупаци – едните се отказват да направят нещо, защото са били заплашени, а другите мислят, че заплашвайки ще постигнат нещо.

На света има какви ли не видове комуникации, но нищо, абсолютно нищо не може да замени един поглед.

Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от нашия живот. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае, как другия трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен!

Не съжалявам за преживените страдания, нося белезите си като медали, знам, че свободата има висока цена, толкова висока, колкото е цената на робството; единствената разлика се състои в това, че плащаш на драго сърце и с усмивка, макар и понякога усмивката да е придружена от сълзи.

Правите пътища не създават добри шофьори.

Животът е основният източник на вдъхновение за книгите на Паулу Коелю. Той се сблъсква със смъртта, преодолява лудостта, експериментира с наркотици, устоява на мъчения, занимава се с магия и алхимия, учи философия и религия, чете много, губи и възвръща вярата си, опознава болката и удоволствието от любовта и търси своето място в света.

Коелю вярва, че ние носим в себе си нужната сила да открием своето призвание.

Първият му роман, „Алхимикът“, е променил живота на милиони хора. Книгите на Паулу Коелю са преведени на 81 езика и са продадени в 225 милиона екземпляра по целия свят. Той е носител на 115 международни награди, а от 2007 г. е пратеник на мира на ООН.