.
Макс Фриш (1911-1991) е швейцарски белетрист, есеист, драматург, журналист и архитект.
Макс Фриш разчупва мита за „модерния човек”, който живее единствено с умопостроенията на своето съзнание и гледа на реалността като на поддаваща се на лесно математическо моделиране среда, понятна и удобна за рационален контрол.
Според Фриш математизирането и технизирането на действителния свят създава „нова универсалност”, но тя спада към някакво призрачно царство на абстрактни сили и формални отношения и се оказва несъвместима с житейския опит на едно човешко съществуване, останало – въпреки всичко – в своите мъки и радости свързано с органичното битие.
Любов без покрив над главата си, любов без подслон, ограничена до кратки часове екстаз, това е ясно за всички – рано или късно стига до застой.
На една жена не трябва да се дават практически съвети, това само я обижда и не променя нищо.
Има нещо адско в прошката на жените…
Няма нищо по-противно от мъж, който иска да убеди момиче, че я обича.
Някъде в Сърбия или Перу – няма значение – едно и също слънце грее навсякъде за нас и когато мястото престане да има значение – това е свободата, знам.
В момента войната не е нужна никому, но за много е нужна ненавистта.
Приятелю, има неща, които изобщо не се случват, за да бъдат разбрани. И въпреки това се случват. Това се нарича безумие.
Изхитрихме се чрез технологиите да си създаваме свят, който не ни се налага да опознаваме.
Успехът не променя хората, а само ги разобличава.
Всеки човек рано или късно измисля за себе си история, която счита за своя живот.
Не можете да видите себе си, историите се виждат само отстрани, оттук и жаждата ни за истории.
Повечето любовни истории изобщо не е трябвало да се случват.
В трепетът на първата близост има нещо вълшебно, възвисяващо се над останалия свят, нещо съвсем тихо, но тази тишина заглушава всичко.
Малките разногласия подкопават голямата любов.
Когато ви се стори, че вече познавате другия, това всеки път означава край на любовта.
Къде започва лъжата? Там, където започваме да си даваме вид, че нямаме тайни. Да бъдеш честен означава да бъдеш самотен.
Има различни начини да се убие човек, или поне душата му, и това убийство няма да открие нито една полиция на света. Понякога е достатъчна само една дума, едно откровение в нужния момент! Достатъчна е дори една усмивка! Покажете ми човека, който не може да бъде унищожен с усмивка или с мълчание. Всички тези убийства, разбира се, се извършват бавно. Повечето хора живо се интересуват от истинските убийства, от явните, доказуемите убийства, понеже по правило ние не виждаме своите ежедневни убийства. А да се разкаже за едно вътрешно убийство е нужно време, много време!
Във всяка възраст, с изключение на детската, отминаващото време предизвиква тих ужас.