.

Бен Шапиро е журналист и един от най-разпознаваемите американски политически коментатори с дяснополитически възгледи. Създател е на медията Daily Wire, която заведе и спечели делото срещу президента Джо Байдън за задължителна вaкcинaция в частните фирми.

В последните години се сдоби с огромно количество последователи в социалните медии, както и с цял легион от критици.

Завършва училище на 16 години, има дипломи по изкуства, магистърска степен по политически науки и завършва с почести право в университета „Харвард“, след което работи в една от най-престижните правни фирми в света – Goodwin Procter, където остава до 2012 г., след което открива своя собствена частна кантора. Но не правото е неговата стихия, а политическите коментари.

Шапиро вече има издадени 18 книги, посветени на мисията му да бъде разобличител на „лявото двуличие“.

Първите две книги, които издава преди да навърши 20, разказват за престоя му в университета и това как висшите учебни заведения са се превърнали в люпилня за крайнолиберални идеи.

Неговата култова реплика „Фактите не се интересуват от чувствата ти“ е успяла да вбеси не един и двама души, но Бен Шапиро има много ясна идея къде лежат собствените му граници и твърдо вярва, че истината трябва да стои над всичко.

Не съществува такова нещо като „моята истина”. Съществува Истината, съществуват и мнения.

Без ясна морална визия изпадаме в морален релативизъм, а оттам – в забрава.

Никога в историята на страната ни едно поколение не е било толкова овластено, толкова богато, толкова привилегировано – и все пак толкова празно.

Не е правилно децата да бъдат потапяни с главата надолу във ваната с помия, която наричаме популярна култура.

Човек може да бъде преценяван не само по качеството на работата си, но и по качеството на забавленията си.

Толерантността се провали като добродетел, преди всичко, защото е по някакъв начин унизителна за хората. Много по-добре е да се говори за „уважение“ или „съпричастност“. Но точно това е проблемът – здравият разум ни казва, че има хора, които не могат и не трябва да предизвикват нашето уважение или съпричастност. Ние считаме това, което представляват за глупаво, откачено, лошо или и трите. Да се ​​проявява уважение към тях би означавало да се изостави всякакъв морален усет, така че един напълно толерантен човек ще бъде напълно пасивен, без морален център. Затова се обръщаме към „толерантността“, която просто означава да отстъпим на хората правото да бъдат това, което са, като същевременно сдържаме уважението си. Но решителните защитници на толерантността не се задоволяват с това и продължават да настояват, че толерантността предполага необходимост от уважение… Така задължението за толерантност води неумолимо до нетолерантност.

Когато някой ви нарече рacиcт, ceксиcт или xoмофoб, просто защото не сте съгласен с него по политически въпроси, като данъците, гeй бpaковете и т.н., упражнява тормоз. Когато някой ви обижда просто защото не сте съгласен с него относно климатичните промени или правителствените локдауни, упражнява тормоз. Ако някой ви етикетира като лош човек, просто защото не сте съгласен с него, упражнява тормоз. По този начин атакува личността ви без основание.

Няма да водя разговор, в който да ме наричате рacист, а аз да обяснявам защо не съм рacист. Това е разговор за идиоти.

Свободата на словото и мисълта имат значение, особено когато не сме съгласни с нечии думи или мисъл. В момента, в който мнозинството реши да тормози хората за това, че мислят неща, които не му харесват, мисловните престъпления се превръщат в реалност.

Конституцията предвижда разделението на църквата и държавата, за да попречи на хората да налагат своите религии на другите, а не за да спира религиозните вярвания на хората да влияят върху възгледите им за обществената политика.

Нихилизмът, нарцисизмът и хедонизмът са естествените резултати от хаотичния екзистенциален субективизъм, популяризиран от левицата. Ако отличителният белег на бейби бума беше бунтът, то отличителният белег на моето поколение е умората. Нищо всъщност няма значение – потънали сме в космическа самота.

Злото може така да оформи събитията, че Цезар да получи дворец, а Христос – кръст, но същият този Христос ще възкръсне и ще раздели историята на „пр.Хр.” и „сл.Хр.”, така че дори животът на Цезар ще трябва да се датира спрямо неговото име. Да, дъгата на моралната вселена е дълга, но се огъва към справедливостта.

СССР отхвърли юдео-християнските ценности и гръцкото право, замествайки ги с ценностите на колектива и утопична визия за „социална справедливост“ – поради което умориха от глад и изклаха десетки милиони човешки същества.

Лявата философия за насилието е проста: добре е, когато се използва за леви каузи. Лошо е, когато се използва за други цели.

Продължително щастие може да се постигне само чрез култивиране на душата и ума. А култивирането на нашите души и умове изисква от нас да живеем с морална цел.

Никога не съм виждал нечий живот да се подобряви чрез оплакване от реалността, виждал съм как се подобрява, като се приема реалността такава, каквато е и след това се вземат индивидуални, лични решения, за да се подобри.

Пазарите са естествено продължение на човешката природа и естествените права. Вие притежавате себе си и притежавате своя труд — и никой няма право да отнеме този труд от вас за доброто на колектива без справедлива компенсация.

Що се отнася до социалната справедливост, ако се предполага, че социалната е противопоставена на индивидуалната, тогава социалната справедливост по дефиниция е несправедлива.

Затварянето на очите за злото не го кара да изчезне. Позволява му да расте. И онези, които позволяват на злото да расте, за да защитят собственото си удобство, ще бъдат държани под отговорност за крайните резултати от самото зло, което улесняват.

Когато фактите се подчинят на емоциите, истината умира. А общество, което не цени истината, не може да оцелее.