.

На фона на поредицата от драми, изневери и скандали в писателските среди и сред софийската бохема между двете войни, семейната хармония на Фани Попова-Мутафова и Чавдар Мутафов е като любовна бяла врана. И макар житейската им съдба след девети септември 1944 г. да е изпълнена със страдания, затвор и трудов лагер, семейството им остава непоклатимо.

През един зимен ден на 1952 г. приятелка на наскоро излязлата от затвора Фани Попова-Мутафова я сварва в стаята ѝ да се мъчи да разпали разнебитената си пернишка печка.

Но какво е изумлението ѝ, когато вижда, че най-популярната писателка в България преди Девети, авторката на 35 книги, къса като обезумяла страници от спряната от продажба историческа класика „Иван Асен II”.

„Никому не е нужен – казва Фани, – натъпкала съм с него целия таван, имам още десетки бройки, стотици съм изгорила…”

След 9 септември 1944 г. Фани Попова-Мутафова е осъдена на 7 години затвор за „великобългарски шовинизъм”. В протокола на Съюза на българските писатели за изключване на 29-те „фашисти” – членове на съюза, тя е поставена на четвърто място само защото догмата не позволява да е преди бившия премиер проф. Богдан Филов.

Добре, че в болницата на затвора за нея се грижи една медицинска сестра, която е чела преди години много от романите на Мутафова, та дребничката и крехка писателка успява да оцелее.

Великодушно я помилват след 11 месеца заради тежка астма, от която боледува, но литературната ѝ смъртна присъда не подлежи на обжалване.

Причината да я обвинят във „великобългарски шовинизъм” е, че заедно със съпруга си – известният архитект, писател и критик, един от най-изтъкнатите представители на българския модернизъм Чавдар Мутафов, и други видни интелектуалци Фани става член на основаната през 1938 г. историко-научна организация „Ордата”, която си поставя за цел да обяснява истината за древната българска история.

След идването на комунистическия режим членовете на „Ордата” са обвинени във фашизъм и са подложени на репресии.

Обвиняват я и в „прогерманска дейност”. И за да бъде омърсена докрай, в писателските среди пускат слуха, че немското посолство в София ѝ е давало дневни за командировки до Берлин, равняващи се на министерски заплати. А там тя много пъти се разхождала под ръка със самия Хитлер, който дори ѝ подарил златен пръстен с рубин.

Когато от чужбина се обаждат в Съюза на писателите, за да установят контакт с Фани Попова и да преведат нейни книги, някакъв чиновник незабавно пита ЦК на партията какво да прави. Оттам отговарят: „Кажете им, че е умряла.”

Истината е, че със своите 35 книги, издадени до 1944-та, Мутафова е най-популярната писателка у нас. Тя е жена с епичен размах на перото – всяка година издава по една книга.

Малко известен факт, е, че замисля да напише роман „Реката”, чийто сюжет е от времето на древните траки – тема, която днес е супермодерна поради големия принос на траките в европейската кутура.

Жалко наистина, че устремът ѝе пречупен. Големият поет Кирил Христов казва за нея:

„Най-високият връх, достигнат от българската жена, който напълно я изравнява с мъжа, този шеметен връх се казва Фани Попова-Мутафова. Нейните исторически романи я поставят на нивото на най-големите писатели в този жанр в световната литература.”

Литературоведката Катя Кузмова-Зографова пък я нарича „великобългарска мъченица”, заради човешкия стоицизъм, несъкрушимия творчески дух, устояващ и възземащ се над пепелищата и опустошенията, неминуемо нанесени в душата ѝ след тежките репресии.

Ветото над книгите ѝ пада чак през 1962-ра по случай 60-ата ѝ годишнина. Тогава церберите на културата великодушно решават да се преиздадат романът ѝ „Дъщерята на Калояна” и сборник с разкази.

Но ѝ поставят едно условие: да напише предговор самокритика и да „поправи” книгите си.

Така Мутафова е принудена да се отрече от всичко, в което вярва. Дълго време се колебае. Отхвърля написан от някакъв друг писател предговор.

Накрая „Дъщерята на Калояна” излиза с нов предговор. Но приятелите на авторката са твърдо убедени, че той не е написан от нея, а от някой друг. Така и до днес не е известно кой е съчинителят.

„При едно критично разглеждане на моите исторически романи аз открих в тях известни отражения на идеалистическия мироглед, от които се постарах да се освободя. Поради това трябваше да отстраня известни части от романа и да прибавя нови, които бяха необходими, за да се постигне една правдива картина на изобазяваната в романа епоха”, четем в предговора на „Дъщерята на Калояна”.

Така в духа на изискванията към преработеното издание, които ѝ се дават в писмен вид, тя прибавя цели 50 нови страници.

Както и трябва да се очаква, мнозина нейни ревностни читатели ѝ пишат гневни писма: „Как можа да се продадеш? Ти ни предаде! ” Фани отново се затваря вкъщи. Плаче по цели нощи, пита се: „Струваше ли си преиздаването на „Дъщерята?”

Днес книгите на писателката се преиздават, но днешните читатели все още малко знаят за нея.

Коя всъщност е Фани Попова-Мутафова?

Родена е през 1902 г. в Севлиево. Дъщеря е на генерал Добри Попов, завършил Военната академия в Торино, участник във войните, преподавател във Военното училище в София, автор на книги с военна тематика. Фани завършва гимназия в София и учи пиано в Мюнхенската консерватория.

Дребничка, слаба, много красива, винаги елегантна – така я описват съвременниците ѝ. Обича бижутата и маркови парфюми, любимият ѝ цвят е лилавият, често ходи облечена в лилаво.

Докато останалите момичета се мотаят по паркове и журове, тя чете и пише, обикаля българските светини, за да попие от техния дух и да го отрази в романите си, които се купуват като топъл хляб.

Омъжва се за своята голяма и единствена любов – писателят Чавдар Мутафов, който е с 13 години по-възрастен от нея. Той също е роден в Севлиево, но двамата се сближават в Мюнхен, където тя учи пиано, а той – машинно инженерство, а след това архитектура.

Сватбената снимка на Фани Попова и Чавдар Мутафов

В деня на годежа си двамата си дават клетва за вярност и никога никой от тях не я пристъпва, въпреки че и двамата имат безчет обожатели и въпреки опитите на завистници и зложелатели да ги скарат.

Когато техни приятели ги питат каква е тайната на успешния брак, Фани шеговито отговаря: „Тайната на успешния брак си остава тайна”.

След което допълва, че най-смъртоносните врагове на един брак са скуката и рутината. Най-успешните бракове са тези, в които партньорите всеки ден се преоткриват, а за да „постигнете това, трябва да гледате на човека до вас с влюбени очи…”

Фани и Чавдар имат един син – Добри Мутафов, кръстен на дядо си, който се ражда в Мюнхен през 1924 г., и внучка – Фани Добрева-Турмачка.

Близки до семейството разказват, че Чавдар Мутафов толкова много боготвори Фани не само като съпруга и майка, но и като автор на истоически романи, че много пъти пред приятели заявява: „В нашето семейство тя е писателят!”

След Девети Мутафов има същата нерадостна съдба като нейната. Когато се завръща болна и съсипана от затвора, Фани научава, че той е изпратен в лагер. Освобождават го след година, но скоро след това умира. Фани остава съвсем сама.

Някогашните ѝ приятели я подминават от страх да не ги сметнат и тях за „фашисти”. Не излиза от къщи. Знае, че Държавна сигурност я следи. Живее в тясна стаичка, натъпкана с книги.

През юни 1977-а се разболява от туберкулоза. Здравословното ѝ състояние много бързо се влошава. В Медицинската академия я прехвърлят от едно отделение в друго. Последното ѝ убежище е стая с 23 умиращи жени.

В последния ден на юни моли за църковно погребение. Последното ѝ желание! Но на другия ден се явяват за тялото някакви Ножарови, демек – роднини, които не искат и да чуят за такова погребение. И уреждат граждански ритуал.

От Съюза на писателите не присъства и един човек.

Добре, че един стар приятел на Фани – епископ Партений, отслужва на другия ден опело без тялото…

Из „Големите любови на българските поети и писатели“, Венелин Митев

Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:

Вижте още: Не се унижавай в трудни времена – ФАНИ ПОПОВА-МУТАФОВА