Франц Кафка е сред най-значимите немскоезични писатели на XX век. Роден е в Прага (Австро-Унгария) в семейството на търговец от еврейски произход. Кафка е родоначалник на екзистенциализма в литературата – възприема човек като субект, а не като обект на творчеството си. Не само като мислещ субект, но и като действена, чувстваща, жива човешка личност.
Любовта е това което се случва на мъжа и жената, които не се познават един друг.
Животът през цялото време отвлича вниманието ни и ние дори не успяваме да забележим от какво именно.
Щастието изключва старостта. Който съхрани способността си да вижда красивото, той не остарява.
Истинският път минава по въже, което е опънато не кой знае колко високо, а само малко над земята. Изглежда поставено така, като че по-скоро да кара хората да се препъват, а не да вървят по него.
Понякога е по-сигурно да си в окови, отколкото свободен.
Продуктивността е да можеш да правиш неща, които не си могъл преди.
Всяка революция оставя след себе си само тинята на една нова бюрокрация.
Не бива да се привлича вниманието на вечно жадното за мъст чиновничество. Трябва да се държим спокойно, дори когато всичко се върши противно на здравия разум.
Обемът на работата съвсем не определя степента на важност на делата.
При чиновниците няма нещастна любов.
Всички чиновници са раздразнени, даже когато външно изглеждат спокойни.
Да вярваш в прогреса не означава да вярваш, че е направен някакъв прогрес.
Любовта е мъдростта на лудия и лудостта на мъдреца.
Започни с това, което е правилно, а не с общоприетото.
Този, който търси, не намира, а този, който не търси, бива намерен.
Ако вярваме силно в нещо, което не съществува, ние го създаваме. Несъществуващото е нещо, което не сме желали достатъчно.
Само не спирайте по средата, това е най-безсмислено не само в делата, но и като цяло винаги и навсякъде.
Любовта е тежко заболяване на ума.
Първият признак, че започваш да разбираш, е желанието да умреш.
Да обичаш е по-добре, отколкото да си обичан. Много по-сигурно е.
Любовта е като шарка – колкото по-късно дойде, толкова по-зле.
Колкото по-малко обичаш една жена, толкова по-сигурно, че я притежаваш.
За да напишеш любовно писмо, трябва да започнеш без да знаеш какво искаш да кажеш и да завършиш без да знаеш какво си написал.
Няма предел за безбройните глупости, които можеш да изречеш на жена в която си влюбен.
Общуването с хора съблазнява към самоанализ.
Колкото по-дълбоко копаете ямата, толкова по-тихо става.
От спокойното размишление има много повече смисъл, отколкото поривите на отчаяние.
Любовта е като пура – ако изгасне можеш да я запалиш отново, но вече няма да има същият вкус.
Всяка неизвестност, даже в най-незначителните неща, винаги е мъчителна.
Невежият човек действа смело… за невежия човек всичко изглежда възможно.
Правилното възприемане на явленията и неправилното им тълкуване никога не се изключва напълно взаимно.
Любовта е егоизъм за двама.
Всичко, включително и лъжата служи на истината. Сенките не гасят слънцето.
В борбата между себе си и света оставам на страната на света.
От това ранно ставане можеш съвсем да обезумееш. Човек трябва да се наспи.
Само хората, поразени с еднакъв недъг, се разбират един друг.
Впрочем, достатъчно е да си припомня миналото: аз изгубих вяра в себе си, затова придобих безгранично чувство за вина.
Без съмнение има зли хора, които просто пръскат зло.
Човек, измъчван от своите демони, напълно безсъзнателно отмъщава на ближния си.
Алчността е един от най-сигурните признаци, че човекът е дълбоко нещастен.
Не позволявайте на злото да ви убеди, че можете да имате тайни от него.
Разговорите лишават всичките ми мисли от значение, сериозност, истина.
Натрапчивото любопитство на някои изглежда още по-лошо от мрачната изолация на други.
Любовта е път без проблем – проблемът е само във водача, в пътниците и в пътя.
Лесно е да бъдеш весел, когато лятото едва започва.