.

Динозаврите и подобните им създания изчезнаха от земята дълго преди да се появят индустриалците и дори хората, но „устойчивата“ им среда никога не ги възстанови. И това не беше краят на света.

Противно на екологичните мнения, природата не е неподвижна и не поддържа „равновесие“, което да гарантира оцеляването на всички видове, най-малко оцеляването на най-великия и най-уязвим вид – човекът.

Технологиите са приложна наука. Напредъкът на теоретичната наука и технологиите, тоест на човешкото познание, се движи от изключително сложна и взаимносвързана дейност на отделните съзнания и никакъв компютър или комитет не могат да предвидят и предскажат посоката им.

Откритията в една част от познанието водят до неочаквани открития в друга; постиженията в една област отварят безброй пътища в друга област. Например програмата за изследване на космоса доведе до безценен прогрес в медицината.

Кой може да предвиди кога, къде и как дадена информация ще предизвика откритие в работещото съзнание?

За ограничението на технологиите е необходима свъхнаука – всеобщо познание за всички възможни ефекти и последици за потенциалните бъдещи откриватели от дадено действие.

Освен такава свръхнаука, ограниченията означават контрол над неизвестното, ограничаване на нероденото, установяване на правила за неоткритото.

И друго: работещото съзнание не функционира с лиценз. Откривателите няма да прекарат години в тежка работа, ако откритието им зависи от неизвестното решение на някакви „власти”, а не от доказуемата истина.

Те няма да тръгнат по път с прегради на всеки завой – пречки във формата на ужасната необходимост да се молят, търсят, призовават за съгласието на комитета. 

Съществуват и мнения, че прогрес не ни е нужен, защото знаем достатъчно и можем да останем в днешните технологии – трябва само да ги поддържаме.

Но запитайте се защо историята е пълна с останки на цивилизации, които не са могли да бъдат поддържани и са изчезнали заедно със знанието, което са постигнали; защо хората, които не се движат напред, пропададат в бездната на варварството.

Дори първобитна, прединдустриална икономика не може да се развива само със силата на мускулите, не може да работи успешно чрез повторение на движенията на покорните, пасивни хора, на които не е позволено да мислят.

Колко дълго ще работи завод без инженери, ръководен от механици, обучени на рутинна дейност? Колко дълго ще работят инженерите без учени? А истинските учени са хора, чийто ум не знае покой.

Машините са продължение на човешкия ум и зависят от телесната му обвивка – машините рухват, когато тялото и ума се разпадат.

Неработещата икономика е производна на неработещия ум. Ограничената технология е производна на цензурирания ум.

Въпреки това, според еколозите, човек не трябва да мисли и работи – компютрите ще го правят вместо него. Представете си редици от компютри, програмирани от тълпа хипита.

Забележете мрачната ирония, че еколозите-кръстоносци и младите им последователи са яростни врагове на статуквото – те клеймят бездействието на средната класа, предизвикват традициите, шумно искат действия, крещят за „промяна”, но всъщност са страхливи адвокати на статуквото в природата.

В сблъсъка с природата еколозите се молят: „Оставете всичко недокоснато!” Не нарушавайте равновесието в природата, не безпокойте птиците, горите, блатата, океаните – не люлейте лодката, не правете нова, не експериментирайте, не дерзайте; всичко, което е било добро в първобитните ни предци, е добро и за нас; нагаждайте се към ветровете, дъждовете, маларичните комари и мухите це-це; не гневете неизвестните демони – владетели на безграничното, не се бунтувайте срещу тях!

В космологията на природозащитниците човекът е безкрайно ковък материал, лесен за контрол, заменим, а природата е свещена.

Позволено е човекът, работата му, постиженията, съзнанието му, да бъдат опустошавани безнаказано, но природата не може да бъде осквернена дори с един мост или небостъргач.

Еколозите не се колебаят да убият човешките чувства, да бомбардират човешките училища, да изгарят човешките селища и да грабят човешката собственост; в същото време те се влачат по корем в благоговение пред влечугите в тресавищата и ги защитават от настъпващите човешки летища, като послушно търсят мъдростта на звездите как да съществуват на тази необяснима планета.

Еколозите искат да консервират природата. Какво искат да консервират? Всичко, освен човека. Какво искат да управляват? Нищо друго, освен човека.

„Творецът иска да завладее природата. Паразитът иска да завладее хората” – се казва в „Изворът”, публикуван през 1943 г. Днес моралната инверсия е завършена – виждате я в действията и в откровените изявления.

Извращението да наричаш научния прогрес „агресия против природата” и да искаш универсално робство за хората днес е явно изложено на показ.

Но кого и какво нападат природозащитниците? Не лукса на „ленивите богаташи”, а достъпа до луксозни стоки за хората. Те осъждат факта, че автомобилите, климатиците и телевизорите вече не са играчки на богатите, а са достъпни за обикновените работници.

Какъв живот искат те за работниците? Съществуване на задъхан, безспирен, черен тежък труд, без отдих, пътувания, без удоволствия – преди всичко без удоволствия. Тези дрогирани, развратни хедонисти не знаят, че човек не може да живее само с работа, че удоволствието е необходимост и че технологичните изобретения могат да донесат повече радост на хората, отколокто всички центрове за социални помощи взети заедно.

Какво считат те за лукс? Всичко извън „най-необходимото” за физическото оцеляване с обяснението, че хората работят толкова много заради „изкуствените нужди”, създадени от „комерсиалното общество” и „материализма”.

Но е вярно обратното: колкото по-малко производителен е трудът, толкова по-тежък е той. Много по-лесно е да изработиш автомобил в Ню Йорк, отколкото обяд в джунглите.

Без машните и технологиите, голото оцеляване е страховито изпитание, унищожаващо тялото и душата. В „природата” борбата за храна, подслон и облекло изяжда цялата енергия и дух на човека.

Това е губещо сражение и победилите са наводненията, земетресенията и рояците скакалци. /Само едно наводнение в Пакистан уби 500 хиляди души – това бяха хора, които живееха без технологии./

Да работиш единствено за най-необходимото е лукс, който човечеството не може да си позволи.

Коя е първата мишена на екологичните кръстоносци? Не, не е големият бизнес. Първите жертви са от особена група: младите, амбициозните, бедните. Младежите, които работят и учат в университет; младите семейства, които планират бъдещето си и спестяват пари и време; младите мъже и жени, които се стремят към професионално израстване; борещите се с всекидневието художници, писатели, композитори, които трябва да работят, докато развиват творческите си дарби; тоест всички хора с цел в живота – най-добрата част от човечеството.

За тях времето е безценна и страстно необходима част от битието. Именно за тях са благата на електрическите кафемашини, замразените храни, пералните, спестяващите труд уреди.

Ако производството и преди всичко изобретяването на тези уреди се забави или намали от еколозите, то това ще бъде едно от най-зловещите престъпления срещу хората, защото агонията на жертвите ще бъде скрита зад стените на домовете и никой няма да чуе гласовете им.

Никой няма да забележи отсъствието им поне за две поколения, когато оцелелите няма да могат нищо да забелязват.

Но има и различни младежи – авангардът, пушечното месо на екологичния кръстоносен поход, продуктите на „прогресивното” образование: човеците без цел.

Те са прикованите за часа, умствено застинали хора, които не могат да мислят и планират бъдещето отвъд настоящия миг.

За тях времето е враг, който трябва да убият, за да се избавят от битката с вътрешната пустота и хронична тревога.

Те са неспособни да постигнат цел в живота, затова търсят и приветстват тежкия физически труд, осигурен, планиран и направляван от някой друг. Видях това изложено на показ в техния „Ден на земята”, когато младежи, които не бяха измили собствените си тела, се заеха с почистването на тротоарите на Ню Йорк.

Тези младежи имат съмишленици в групата, която считат за противник – средната класа. Някога познавах домакиня, която не спираше да работи. Съпругът й предложи да купи съдомиялна, която нищо нямаше да му струва. Тя отказа, без да посочи причина, но беше ясно, че се ужасяваше от празнотата на спечеленото време.

Поставете безизразните очи на домакинята върху неумитите лица и озъбените усти на хипитата – и пред вас ще се изправи душата на антииндустриланата революция.

Но това са нейните последователи. Душите на водачите й са още по-грозни. Левите забравиха старите си обещания, че колективизмът ще създаде всеобщо изобилие и днес те осъждат капитализма, защото създава изобилие.

Вместо обещанията им за спокойствие и сигурност за всички, колективистите сега клеймят хората, че имат спокойствие и сигурност.

Те се опитавт да разпространяват вина и страх – вечните им психологически оръжия. Само че днес те ви подтикват да чувствате вина, че екплоатирате земята, въздуха и водата, вместо старата вина, че експлоатирате бедните.

Вместо да ви плашат с кървава революция на низвергнатите маси, сега те ви плашат, както вещерите плашат дивото племе, с незнаен, космически катаклизъм, който не може да бъде доказан, проверен и потвърден.

Ясна е обаче непосредстевната цел: унищожението на останките от капитализма в днешната смесена икономика и установяването на световна диктатура.