Седя си и една кучка, такава една засукана, кльощава, проскубана и муцунеста, взима че започва да ме лайква.
Лайква и не спира. Аз и викам:
Ти кого ще лайкваш ма, кучко проклета?
Даже се понаведох да взема едно дърво, да я подплаша. Но не се плаши проклетницата – лайква ли лайква.
Аз и подхвърлям един крем брюле, дето го постнах завчера, а тя – веднага го лайква.
Подхвърлям и и други гозби, както и някои свои снимки по потник.
А тя лайква та се къса – козината по гърба и щръкнала, трепери и вече сили не и стигат, а пак лайква.
Кого ще лайкваш ти ма?! – викам аз и съвсем се изнервям, много мразя да ме лайкват случайни кучки.
А тя не спира. Свиреп, кучешки лайк.
Накрая аз махвам с ръка и се махам от бука, отивам под един дъб, където лежат само едни жирафки и мълчат.
Жирафите поне не лайкват – казвам си.
Пфууу да му се не види! Това е – викам си – храни куче да те лайква.
редактор: Марина Аврамова
Вижте още: Това плашило за гарги, наречено Търсенето определя предлагането! – е пълна глупост – КАЛИН ТЕРЗИЙСКИ
За какво е животът, ако не за да се търпи досадата – КАЛИН ТЕРЗИЙСКИ