.

Синът на театралната и филмова легенда Наум Шопов – Христо, който стана идол на младите зрители от края на 80-те години, а след това получи световна известност като Пилат Понтийски в „Страстите Христови” под режисурата на Мел Гибсън, споделя, че след излизането на филма „Вчера“ става мишена на всички тийнейджърки.

Беше истерично даже. Това бяха доста бурни години. Тогава нямаше интернет, мобилни телефони, есемеси. Но по някакъв начин ти откриват адреса и започват да пристигат купища писма! Имаше практика киноекипът да обикаля страната за срещи със зрители. Ще тръгва филмът по кината в Първомай или в Павликени, и ние пристигаме. И понякога попадахме буквално под обсада. Непрекъснато ми се налагаше да отбивам атаки, защото в един момент ти става досадно. Освен че намират адреса ти, намират и номера на домашния ти телефон. Накрая просто спираш да вдигаш телефона и се приключва.

Христо Шопов е роден на 4 януари 1964 г. в София. Принадлежи към семейство, в което поколения наред е градена истинска династия от актьори.

Баща му е дълбоко уважавания и известен български актьор Наум Шопов, изиграл главната роля в голям брой филми и театрални творби.

Майка му, Невена Симеонова, както и сестра му Лиза Шопова, също са актриси. Дядо му е основател на театъра в Стара Загора, а баба му, Мара, е забележителна актриса.

Съпругата на Христо, Мариана Станишева, освен че е актриса, е и кастинг директор.

В култовия филм „Вчера” , чрез смела и оригинална игра, Христо обезсмъртява младежа Иван, храбър и благороден ученик-бунтар, един от онези герои, които оставят следа в българската кинематография.

в сцена от „Вчера“

От този момент нататък, Христо се превръща в един от най-известните актьори в България и има късмета да бъде главно действащо лице във филми като „Маргарит и Маргарита” , „Индиански игри” , „Любовното лято на един льохман” , „Очите плачат различно” и други.

По-голямата част от тях жънат голям успех и, отличени с награди, остават като незабравими творби в българската киноистория.

По това време Христо Шопов продължава да затвърждава солидната си подготовка като актьор, благодарение на усърдна работа в театъра. Сред тях са „Скок в леглото” (1992) или „Контракт” (1992), където партнира с баща си на сцената.

в сцена от „Маргарит и Маргарита“

Режисьорът Мел Гибсън го избира да превъплъти Пилат Понтийски в изключително известния филм „Страстите Христови”.

От този момент насетне от известен актьор с лице, познато главно на българско и европейско ниво, Христо се превръща в признат в целия свят актьор.

В „Страстите Христови” той представя майсторска игра, въплъщавайки се в римския префект, принуден да осъди Иисус.

Доказателство за тази уникална интерпретация е наградата за най-добър актьор от Филмовия фестивал в Иркутск през 2004 година, присъдена му именно заради превъплъщението в ролята на Пилат.

в сцена от „Страстите Христови“

В обобщение резултатът от малко повече от 25 години актьорска кариера на Христо Шопов са повече от 70 филма само до момента. И всичко това, без дори да споменаваме театралните постановки и работата му в други културни сфери.

Успехът на един актьор категорично не е плод единствено на талант и късмет. Нужни са смелост, борбен дух, търпение, саможертва, проява на характер пред несгодите и, естествено, постоянство.

Той не е от хората, които спират, за да мислят дълго и въпросително. Рядко се колебае. Никога не остава без работа. И не се мотае.

Христо Шопов се е отдал на ролите си с концентрация и послушание, достойни само за аскетите и мисионерите на духа.

Христо Шопов съумява интелигентно да съчетае всеки един от тези елементи и да ги управлява чрез таланта си, за да се издигне заслужено до един от най-престижните по настоящем актьори в Европа.

Мислех си да стана пожарникар, боклукчия, пилот. И станах артист.

Вкъщи ме смятат за труден характер. О, да, не е лесно да се живее с мен. 

По душа съм умерен песимист или здравословен скептик. Там някъде ще да е диагнозата.

Блокирам, когато се сблъскам с агресивна простащина. Понякога, в такива моменти, аз самият също ставам агресивен. Но по-често блокирам, това е.

Искам един ден тук нещата да влязат в релси и хората да станат по-спокойни и малко по-добри.

Животът е път. А моят е път към себе си.

Грешките са необходимост – без тях няма развитие напред.

Компромисите са абсолютно неизбежни, поне така е при мен.

Работата е дисциплина, концентрация и удоволствие – три в едно. От моята научих как се работи в екип и как се гради доверие в партньора.

Никога не работя без ясна мисъл.

Идеите идват по всяко време, но винаги на работа. Тогава съм най-креативен.

Добрият екип е абсолютно задължителен, за да се случи добър филм, добър театрален спектакъл и прочие.

Най-важното за един артист е да не губи концентрация. Невинаги се получава, но когато успее, е незабравимо. Състоянието е особено, доближава се до истинското вдъхновение.

Скачам в дълбокото, когато трябва. Защото така трябва.

Най-много обичам да съм в хармония със себе си, когато работя. В това отношение личният живот е гръбнак на професионалния. Ездата беше предишната ми страст. Сега е стрелбата, но само на стрелбище. Мисля, че хората, които убиват животни за удоволствие, рано или късно ще платят за това.

Забелязал съм, че тук нещата стават по-трудно, но има надежда.

Ще ми се аз да съм измислил огъня.

Ако не бях човек, щях да съм хищник. Например вълк.