.
Млад демон към дявола:
– Как успя да пратиш толкова много души в ада?
Дяволът:
– Чрез страха!
Младият демон:
– Браво на теб! И от какво се страхуваха? Войни ли? Глад ли?
Дяволът:
– Не… Болест!
Младият демон:
– Не се ли разболяха? Не умираха ли? Нямаше ли лек?
Дяволът:
-….. Не се разболяха. Те направо умряха. А имаше лек…
Младият демон:
– Не разбирам…
Дяволът:
– Повярваха, че единственото нещо, което трябва да запазят на всяка цена, е ЖИВОТЪТ!!!
Спряха да се прегръщат… Спряха да се поздравяват!!! Оставиха всички човешки контакти…. Оставиха всичко, което беше човешко!
Останаха без пари. Загубиха работата си. Избраха да се страхуват за живота си, дори ако нямаха хляб да ядат.
Вярваха на чутото, четяха вестници и сляпо вярваха, че четат истината. Отказаха се от свободата.
Никога повече не напуснаха дома си. Не ходеха никъде. Никога повече не посетиха приятели и семейство.
Целият свят се превърна в огромен затвор с осъдени доброволци.
Доброволно приеха всичко!!! Всичко това, за да преживеят още един мизерен ден….
Не живееха, а умираха всеки ден!
Беше твърде лесно да се отнемат мизерните им души…
