.
Професор Джордан Питърсън смята, че депресията сред младите мъже е по-силна от всякога, именно защото визията на свят, в който имаш свободи, но нямаш отговорности, противоречи на самата мъжка природа, която е призвана да открие смисъла на живота си и да го отстоява докрай.
Тъй като всички сме уязвими и смъртни, болката и тревогата са неделима част от човешкото съществуване. Ето защо се нуждаем от средство за противодействие на страданието, което е присъщо на Битието. Нуждаем се от сигурната опора на една дълбока система от ценности. В противен случай ужасът от съществуването бързо ще превземе живота ни. А след това ще нахлуе и нихилизмът с неговата безнадеждност и отчаяние.
Всеки от нас трябва да поеме възможно най-голяма отговорност за личния си живот, за обществото и за света. Всеки от нас трябва да се научи да казва истината, да поправя повреденото и да вдъхва нов живот на старото и отживялото. Само по този начин можем да намалим страданието, което трови света.
Хората имат нужда от разговор за отговорността и смисъла. През последните 50 години в нашата култура не е имало такава дискусия. Концентрирахме се върху правата и привилегиите, свободата и импулсивните удоволствия. Всичко това е полезно, когато е уместно, но е повърхностно. А когато хората са повърхностни, житейските бури ги пречупват.
Хората се нуждаят от внасящи ред принципи, без които хаосът ще надделее. Нуждаем се от правила, норми и ценности – и като отделни индивиди, и като част от обществото. Нуждаем се от рутина и традиция. Редът може да стане прекомерен и това не е хубаво, но пък хаосът може да ни погълне и удави – и това също не е хубаво. Затова трябва да вървим по правия, макар и тесен път.
Много е важно човек да определи целите си, особено в нашата материална и морално повърхностна култура. Много хора смятат, че трябва да се стремим да сме щастливи, но според мен това е „слаба“ цел. С това не казвам, че не е хубаво човек да е щастлив, но нещата са по-дълбоки. Щастието не е цел. То е страничен ефект, а не е цел сама по себе си. По-добра цел е да бъдем например смели, устойчиви, силни, любящи. Това е много по-важно.
Ще се срещнем с големи трудности и ще трябва да изберем какъв човек искаме да бъдем, когато кризите настъпят. Сред кризата някой трябва с достойнство да поеме отговорност. Това поставя въпроса относно нашия характер. Да изградим достоен за уважение характер е добра цел, за която в днешно време малко се говори.
Целта на живота е да откриеш най-голямата тежест, която можеш да носиш, и да я носиш.
„Никое дърво не може да порасне до небесата”, казва необикновения психоаналитик Карл Густав Юнг, „ако корените му не достигнат преизподнята”.
Няма нищо по-грозно от възрастен-дете. Не произлиза нищо добро. Такива хора не намират смисъл в живота, който да ги крепи през тежките моменти, затова им е и по-трудно. Остават огорчени, злопаметни, без цел, носени по течението, враждебни и отмъстителни, арогантни, лъжливи, безполезни за себе си, безполезни за друг, без партньор в живота.
Опитвам се да помогна на хората да разберат защо е необходимо и важно да пораснат и да поемат отговорност. Това не означава да казваш „вземи се в ръце“, размахвайки пръст или нещо подобно. А по-скоро е очертаване на такава съдба, която да придава стойност на живота.
Винаги поставяй това, което може да си, над това, което си!
Идеологиите са заместителите на истинското познание, и са винаги опасни, когато дойдат на власт, защото се опитват да редуцират сложността на света до нещо простичко.
Има само три начина хората да се съотнасят едни към други – това са тиранията, робството и преговорите. Демокрацията е единствената система, която позволява на хората все пак да се опитват да намерят консенсус, да преговорят, да отстояват правата си.
Ако религията е опиум за народа, то комунизмът е абсолютния мета амфетамин. Социалистическата идеология служеше като маска, зад която се криеха неприязън и омраза, породени от неуспехи и провали. Много от активистите на партията, които срещах, използваха идеалите на социалната справедливост, за да оправдаят преследването на лична вендета. Чия бе вината, че аз бях беден, необразован или неоценен? Очевидно – вината е на богатите, образованите и уважаваните.
Ако си мислите, че силните хора са опасни, почакайте да видите на какво са способни слабите.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:
Вижте още: Всяка отговорност, която не поемете, ще бъде поета от някой тиранин – ДЖОРДАН ПИТЪРСЪН