.
Човек никога не трябва да остава сам.
Никой не заслужава да остава сам. Трябват ти хора.
Хора, на които можеш да се обадиш докато пътуваш в метрото.
Хора, които те чакат на спирката на метрото.
Хора, на които да кажеш обичам те.
Някой, който те целува докато спиш.
Някой, заради когото не спиш.
Сам.
Не трябва да си сам.
Трябва да има хора, с които можеш да мълчиш.
Някой, който да е до теб, когато сгрешиш.
Някой, пред когото можеш да се разплачеш.
И някой, в когото да се приютиш.
Да си в него.
И да знаеш, че там ти е защитено.
Уютно, като в прегръдка. И да го обичаш.
Всички в момента спят.
Една приятелка акушерка ми разказваше веднъж, че най-страшното
нещо е… да чуеш тишината от стаята… там, където спят
новородените.
Да чуеш тишината.
Не искам да чувам тишината на любимите ми хора.
Никога.
Мога да мълча с тях, мога да крещя с тях, мога да плача с тях.
И мога да се радвам, че ги има.
И да имаме мигове заедно.
Не тишина.
Мигове.
Ана Петрова
