Човек трябва да бъде интелигентен! Ами ако неговата професия не изисква интелигентност? Ако той не е успял да получи образование поради различно стечение на обстоятелствата? Ако средата, в която живее, не му позволява това? Ако интелигентността го превърне в „черна овца” сред колегите му, сред приятелите и роднините и му пречи да общува с другите хора?

Не, не и не!

Интелигентността е необходима независимо от всичко. Тя е нужна и на самия човек, и на заобикалящите го. Това е много, много важно, за да се живее щастливо и дълго. Да, дълго!

Защото интелигентността е нравствено здраве, а здравето е необходимо, за да се живее дълго не само физически, но и умствено.

В една стара книга пише: „Почитай своя баща и своята майка и дълголетен ще бъде земният ти път.” Тази мъдрост се отнася и за всички хора, и за отделния човек.

Нека отначало да определим какво е интелигентност, а след това – защо тя е свързана с дълголетието. Мнозина мислят, че интелигентен е онзи, който е чел много, получил е добро образование (предимно хуманитарно), много е пътувал и знае няколко езика.

А всъщност може да имаш всичко това и пак да не си интелигентен, както може да нямаш в голяма степен от тези блага и въпреки това да си природно интелигентен човек.

Лишете интелигентния човек изцяло от паметта му. Нека той забрави всичко, нека не знае нищо за класиците в литературата, да не помни най-великите произведения на изкуството, да е забравил най-важните исторически събития…

Ако обаче е съхранил възприемчивостта си към културните ценности, естетическия си усет, различава истинското произведение на изкуството от грубата „подправка”, с която искат да ни учудят, ако умее да се възхити на красотата в природата, да разбере характера и неповторимото у човека до себе си, да влезе в неговото положение и да му помогне, ако той не проявява равнодушие, грубост, завист, а умее реално да оценява другите – този човек е интелигентен.

Интелигентността не означава само знания, но и способност да разбираш другите.

Тя се проявява в хиляди дребни неща – в коректното водене на спор, в скромното поведение, в умението незабелязано (именно незабелязано) да се помага на другите, да се опазва природата, да не се замърсява околната среда – да не се замърсява нито с отпадъци, нито с ругатни, нито с вредни идеи (това е също смет, и то каква!).

Интелигентността е способност да разбираш, да възприемаш, да проявяваш търпимост към хората и света.

Човек трябва да развива у себе си интелигентността, да тренира – да тренира душевните си сили подобно на физическите. Това е възможно и необходимо при всякакви условия.

Тренирането на физическите сили спомага за дълголетието и това е напълно ясно. Но малцина разбират, че за дълголетието е необходимо трениране и на духовните, и на душевните сили.

Озлоблението, негативната реакция към всичко, което ни заобикаля, грубото отношение и неразбирането на другите са признак за духовна и душевна слабост, за неспособността на човека да живее…

В препълнен автобус се блъска и негодува само слабият и нервен човек, който е изтощен и реагира неадекватно.

Със съседите си се кара също душевно глухият, неумеещият да живее с другите. Нещастен е и естетически невъзприемчивият човек.

Има хора, неспособни да разберат другите, приписват им само лоши намерения и са вечно обидени. Те също са духовно бедни и пречат на другите да живеят.

Душевната слабост води до физическа слабост. Не съм лекар, но съм убеден в това. Убедил ме е моят дългогодишен опит.

Приветливото отношение и добротата правят човека не само физически здрав, но и красив. Да, именно красив!

Лице, което често е разкривено от злоба, става грозно, а движенията на злия човек са лишени  от изящество – не заученото, а природното изящество, което е много по-ценно.

из „Писма за доброто и прекрасното“