Красавецът с аристократична осанка Андрей Баташов – една от огромните звезди на българската сцена, си отиде на 29 ноември 2010 г. само на 45.
Завършва ВИТИЗ в София, където по-късно става доцент по актьорско майсторство и режисура. Стефан Данаилов, който вижда в Андрей наследник на Апостол Карамитев, казва на тогавашния директор на Народния театър Дико Фучеджиев: „Това момче е само за нас“.
Има над 40 роли в театъра и киното и многобройни участия в български и чужди кинопродукции.
Играе на 3 сцени: Народен театър „Иван Вазов“, „Сълза и смях“ и „Театър 199“. От 2004 г. е актьор на свободна практика.
Като режисьор е поставял постановките „Ритъм“, „360 градуса“, „SEXXX“ и „Разбираш ли ме правилно“.
През 2007 г. поставя 500-ия юбилеен спектакъл на постановката „Секс, наркотици и рокендрол“, която е на сцената повече от 15 години.
Освен всичко друго, Андрей беше Рицар на Ордена на тамплиерите, в който бе главен церемониалмайстор.
Най-големият афродизиак за мен са емоциите.
Ненавиждам подмяната на ценностите. Не правя компромиси със съвестта си. Това е ужасно мъчителен процес, който ме плаши повече от всичко. Никога не бих се впуснал в подобно самоизяждане.
Повече помня неуспехите, по-малко – успехите. Съдбата сякаш ме пази от големи провали. За съжаление животът върви праволинейно и няма как да се върнеш назад…
Аз съм на принципа всеки да си върши работата добре.
Не мога да си представя живота без музика. Чрез нея изследвам себе си. Опознавам чувствата си – обуздавам ги или ги отприщвам. В нея намирам всички отговори. Тя ми помага да се преборя с моментите на униние.
Мисля, че взаимоотношенията между двама души зависят от качеството на информацията, която протича между тях, дали е точна, ясна и непреднамерена, без цел нещо да се скрие. А ако говорим за аспекта мъж-жена, жена-мъж, важно е импулсите, сигналите, които изпраща всеки един от двамата, да бъдат разбрани навреме, в подходящия момент, на подходящото място…
Падам на колене само пред стопроцентова жена – истинска ефектна и хубава, дори и след като си отвори устата. Не съм почитател на момичета. Нито пък съм Дон Жуан. Моята душа е романтична. Всяка илюзия, погалена от любовта, се превръща в реалност. Спасен си, ако го откриеш приживе.
Лошото е, че жените в България стават все по-мъжествени, а мъжете – все по-женствени. Но никога не коментирам сексуалните предпочитания на когото и да било.
Цялата трагедия на този свят идва от желанието на жените да бъдат мъже. А истината е, че жените правят мъжете мъже, а мъжете правят жените жени. Жените не могат без нас, както и мъжете не могат без жени. Някои го могат, но не е същото. Да има мъже и жени е изконен модел.
Понякога голямата любов може да подейства неочаквано – може изведнъж да се обърне с обратен знак в другия. Когато излъчваш силна любов, другият може да се почувства притиснат… Кой съм аз, че да давам оценки?
Една връзка се разрушава от недоверието или по-точно от неспособността да повярваш в идеята на другия…
Не говоря за пари. Това не е тема за моята публика. Тя не се вълнува от нея.
Не можем да бъдем по равно бедни. Този, който работи, произвежда и продава, трябва да получава…
В България ни изненадват ежеминутно, ежечасно и всекидневно. Екшънът денонощно е с продължение. Ако все още има нещо, което ме втрещява, това е хорското безочие. Но винаги се радвам, когато попадна на човеци.
Манипулатор се ражда, когато някой е готов и иска да бъде манипулиран. А според мен манипулирането си струва само ако трябва да предизвика добро.
Не съм от най-търпеливите. Но не обвинявам никого за каквото и да било – опазил ме Бог.
Човек, който се защитава и доказва собственото си его, за съжаление е губещ.
Аз съм човек, който отчита какво е здравословно и какво – не, но като че ли предпочитам нещата, които не са чак толкова здравословни. А дистанцията между двама души я задават те самите и тя е абсолютният оптимум между това да си достатъчно отдалечен и достатъчно близо, без някой да нарушава личното ти пространство.
Смисъл в един контакт има докато един човек е способен да живее в очите на друг и ако се виждаш жив в мечтата на другия…
Важно е независимо от тежестта на времето да не преставаме да бъдем хора.
Благородството е преди всичко състояние на духа, но трябва да имаш тая нагласа и опорната точка. А тя е в семейството. Пътят до това състояние на духа започва от първата година в живота, минава през нещата, които научаваш в детството, до които се докосваш, хората, с които общуваш, калява се през това, което животът ти предлага, това, с което се сблъскваш, желаейки или не. И след това в по-голяма степен зависи от това, какво искаш.
Човешките усилия винаги имат смисъл.
Аз нямам кой знае какви бицепси, въпреки че съм сложен добре. Но винаги съм бил привърженик на друг вид бойни изкуства, в които се използва силата на противника, а не собствената.
Мисля, че човек трябва да се обича, защото обичайки и уважавайки себе си, обичаш и другите и си искрен да съчувстваш на нещата около теб, независимо дали те касаят.
Не искам всички да ме обичат. Важното е да зная аз кого обичам.
Понякога трябва…
Да затвориш очи, за да видиш.
Да замълчиш, за да кажеш.
Да избягаш, за да се върнеш.
Да се изгубиш, за да се намериш.
Да паднеш, за да станеш.
Да спреш да мислиш, за да осъзнаеш.
Да спреш да търсиш, за да откриеш.
Да спреш, за да продължиш.
Да спреш, за да се огледаш… Наоколо. Хубаво. На 360 градуса…