.

Лекцията на Татяна Черниговская, невролингвист, доктор филологическите и биологическите науки и професор в Санкт-Петербургския държавен университет отговаря на въпроса „Можем ли да се доверим мозъка си?“.

НАШИЯТ МОЗЪК МОЖЕ ДА НИ ИЗЛЪЖЕ. И НАИСТИНА ГО ПРАВИ!

Нашата сетивна система (зрение, слух, обоняние, вкус, тактилна чувствителност) са прозорците, през които „вижда“ мозъкът ни светът около нас.

Повечето от процесите, свързани с постъпващата информация от външния свят в мозъка ни, са автоматични и стават несъзнателно. Ние нямаме никакъв контрол върху това. В цифрово изражение, това се равнява на най-малко 80%.

Има процеси, които е добре, че не се занимаваме с контролирането им като храносмилането например, но процесите, свързани с мисленето, все пак се надяваме, че са под наш контрол.

Да, но това е далече от истината. Повечето от решенията вземаме твърде бързо, импулсивно и се заблуждаваме, че нашето съзнание взема някакво участие в това.

Всъщност самото понятие „съзнание“ е спекулативно – няма човек на земята, който би могъл да обясни какво е това съзнание. Определенията за „съзнание“ са огромно количество – всеки го разбира и тълкува различно. Някои смятат, че съзнанието е присъщо на всяко живо същество и дори на една клетка.

Но да речем, че в случая „да действаме съзнателно“ означава, че действаме с рефлексия (гледаме на самите себе си „отвън“), че смятаме, че самите ние сме взели решение да действаме така.

ПОВЕЧЕТО РЕШЕНИЯ СЕ ВЗИМАТ НЕСЪЗНАТЕЛНО

Има експерименти, още от 60-те години, но в последните години се възроди интересът към тези проблеми. Експериментите показват, че мозъкът взема решението за достатъчно голям отрязък време – стотици или десетки милисекунди – преди, както вие си мислите, че сте взели решение.

Има методи, с които може да се разбере какво става в мозъка (например с томограф) . На участника в експеримента му дават задача с вземане на решение, например ако се появи зелено кръгче, да натиснат клавиш. Мозъкът подава сигнал копчето да се натисне, а то ще бъде натиснато след още някакво известно време. Какво се случва? Излиза, че решението вземаме не ние, а мозъкът ни.

„Мозъкът взема решение“! А ние, нещо различно ли сме от мозъка си? Когато казваме „моят мозък“, това е твърде самонадеяно, защото кой на кого е, още не е ясно. Ако мозъкът ни взема решения, които после изпълняваме, то тогава се повдига един много важен въпрос – въпросът за свободна воля.

Оказва се, че ние сме просто строго програмирани механизми, които си имат свой господар – мозъкът.

В изследването „The mind’s best trick: How we experience conscious will“ (Най-добрият трик на ума: Как преживяваме съзнателно волята) на Даниел Вегнер е установено, че мозъкът ни сам взима решение, а после дава сигнал, уведомявани, че сме взели това решение.

„Това е възмутително! Той дори издевателства над нас – „спокойно – ти си взел това решение!“ Повтарям, че това е много трудна и хлъзгава тема, опитът може да се тълкува по различен начин, но въпросът, доколко сме свободни е актуален.“ – заявява проф. Черниговская.

КОЙ НОСИ ОТГОВОРНОСТ?

Има такава гледна точка, че съзнанието се включва само за проверка. Мозъкът си свършва работата, а после идва съзнанието и казва : „Като че ли всичко е наред, добре си постъпил“.

„Мен, лично тази ситуация ме плаши, защото се размива границата между субект и обект. Остава въпроса за нашата отговорност за постъпките ни. “ – казва Черниговская.

„Заради развитието на генетиката, заради развитието на изследванията на мозъка, се появи мода, в битовия смисъл на думата, за всичко да е отговорен мозъкът. Има случаи, по време на съдебен процес, обвиняемият казва : „Аз не съм виновен, че мозъкът ми е такъв. Родил съм се такъв – с престъпен мозък. Аз не съм виновен, че така съм се родил“.

Това е страшна тема, защото това означава, че се появила възможност да се прехвърля оговорността върху мозъчната, биологината тъкан. Аз съм много против това, защото нас, хората ни вкарват в друга категория. Все пак, хората сме особен отряд, населяващ планетата, ние имаме умения, които другите нямат.

Ние живеем в два свята – физическия и духовния, създали сме огромна култура, каквато никой друг вид не е създал на нашата планета.

Ние, хората сме същества, които могат да носят отговорност за постъпките си, съзнателно да правят избор между добро и зло и да осъзнават, че трябва да отговарят за този избор. И ако ние зачеркнем това и прехвърлим цялата отговорност върху мозъка, че всичко се решава от някакви клетки, аз категорично не съм съгласна“ – заявява проф. Черниговская.

ИМА ЛИ „РЕАЛЕН“ СВЯТ?

Да, мозъкът ни може да ни излъже и затова доказателство са психичните заболявания. При шизофренията и други състояния се случват халюцинации. В този случай мозъкът работи за себе си, създавайки образи, които не се основават на никаква външна информация, т.е. човек вижда образи, които никога не са попадали в ретината му, звуци, които не са достигали ушите му и т.н.

И така стигаме до въпроса: Защо се доверяваме на сигналите, които идват отвън, не може ли и те да са създадени от мозъкът ни?

И на този въпрос трудно може да се отговори еднозначно.

Някои може да възразят: „Другите виждат същото.“ Но каква е гаранцията, че „другите“ не са плод на халюцинация?

Ако се изследва мозъкът на човек с халюцинации с модерните средства за картиране на мозъка (енцефалограми, томография или магнитен резонанс), то тогава се разкрива страшна картина – в неговия мозък наистина се обработват образи. Един специалист, разглеждайки тези данни, би стигнал до извода, че всичко е наред, че се обработват истински сигнали от сетивните органи, т.е. пациентът наистина вижда и наистина чува „нещо“.

Но така или иначе – ние нямаме избор. Мозъкът ни е такъв, какъвто е и трябва да се примирим с този факт. И да му се доверим, надявайки се, че няма да ни лъже. Поне не често.

„Човешкият мозък е най-сложното нещо във Вселената и аз не вярвам, че някога ще го разгадаем“ – завършва проф. Черниговская.

Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм: