.

Фронтменът на блекпулската група The Cure Робърт Смит е силно привлечен от френския екзистенциализъм и модернизма още в зората на пънкрок-кариерата си. „Чужденецът“ на Албер Камю, творбите на Шарл Бодлер, Селинджър и др. са вплетени в текстовете му. 

В далечната 1976 г., когато за първи път се качва на сцена, Робърт Смит е замерван с чаши и бутилки.

Днес текстовете на песните му се изучават в някои колежи като модерна английска поезия.

Жалейка

Струва ми се мрачно, сякаш вали, казваш
и вятърът свири, сякаш е краят на света, казваш
и е толкоз студено, сякаш студът, ако си мъртъв
и после се усмихваш
за миг

Изглежда остарявам и това ме боли, казваш
и всичко изчезва сякаш е краят на света, казваш
и е толкоз студено, сякаш студът, ако си мъртъв
и после се усмихваш
за миг

Понякога се чувствам с теб
сякаш живея на ръба на света
живея на ръба на света

Такава е усмивката ми, казваш ти.

Твоите портрети

Толкова дълго се взирам в твоите портрети,
че вече вярвам, че са живи.
Толкова дълго живея с твоите портрети,
че вече вярвам, че са всичко, което мога
да усетя.

Спомням си за теб, ти тихо стоеше в дъжда,
когато се вмъкнах в сърцето ти,
толкоз близо, че се целунахме,
сякаш падна небето, за да те задържи близо,
както близо бях до твоя страх,
спомням си за теб, тихо побягнала в нощта
ти бе по-голяма, по-бяла, по-светла от снега
и крещяща сред вярата,
крещяща в небето
и накрая намери смелостта
да оставиш всичко да се случи.

Спомням си теб, падаща в ръцете ми,
плачеща за смъртта на сърцето ти,
беше бяла като камък, толкова нежна
и ранима, изгубена в страшния студ
ти винаги си била изгубена в мрака,
спомням си теб, такава, каквато трябваше да си
сред множество ангели,
повече от всичко друго,
задържа се за последно и после бавно
се плъзна далеч,
ти отвори очите ми, но вече невиждащи,
ти отвори очите ми, но вече невиждащи.

О, само ако можех да открия верните думи
щях да се задържа дълбоко в сърцето ти,
само ако можех да намеря верните думи,
нямаше да разбия сега
твоите портрети.

Толкова дълго се взирам в тези твои портрети,
но никога не се задържах в сърцето ти
и всички думи изречени, макар и правдиви
винаги разбиват в снега
твоите портрети.

Нищо на света не желая повече
освен да те почувствам дълбоко в сърцето си.
Нищо на света не желая повече,
освен да не бях усетил
как се разбиват в мен
твоите портрети.

Пресекване

Измъквам се вън от времето
и вън от ритъма, близо до залеза
и не заспиват в часове на копнежи
празните часове на скръбта
и безполезно идва нуждата
да усетя пак вяра истинска
и нещо повече от присмеха,
о, само ако можех да препълня
сърцето си с любов.

Любовна песен

Винаги когато съм сам с теб
се чувствам сякаш съм у дома отново
Винаги когато съм сам с теб
се чувствам сякаш съм цял отново

Винаги когато съм сам с теб
се чувствам сякаш съм млад отново
Винаги когато съм сам с теб
се чувствам сякаш съм весел отново

Колкото и далеч да съм, аз винаги ще те обичам
Колкото и дълго да остана, аз винаги ще те обичам
Каквито и думи да изговоря,
аз винаги ще те обичам,
аз винаги ще те обичам

Винаги когато съм сам с теб
се чувствам сякаш съм свободен отново
Винаги когато съм сам с теб
се чувствам сякаш съм чист отново

Колкото и далеч да съм, аз винаги ще те обичам
Колкото и дълго да остана, аз винаги ще те обичам
Каквито и думи да изговоря,
аз винаги ще те обичам,
аз винаги ще те обичам.

Същата дълбока вода като теб

Целуни ме за сбогом –
отблъсни ме преди да заспя,
не виждаш ли, че се стремя да преплувам
същата дълбока вода като теб
и е мъчно, „плитчината потъва
под нас, но ние потъваме в себе си повече“ –
ти вдишваш, най-странната извивка
върху устните ти: „и ние ще бъдем заедно“.

„Целуни ме за сбогом, преклони глава
и се слей с мен“ и лицата
хвърлят отражения дълбоко,
и отраженията срещат
най-странната извивка върху устните ти,
вълничките изчезват в яснотата
и смехове разбиват се в краката ни,
и смехове разбиват това сладко огледало
„така ще бъдем заедно“…

„Целуни ме за сбогом“ – отблъсни ме преди да заспя,
по-тиха е сега, по-бавна
най-странната извивка върху устните ти
и аз не виждам и не чувствам,
но притискам безмълвно ръце
пред чезнещите си очи
и в моите очи – усмивката ти –
последното нещо, преди да си тръгна…

Аз ще те целувам, ще те целувам
завинаги в нощ като тази
Ще те целуна, ще те целуна
и ние ще бъдем заедно…

Без заглавие

Безнадеждно пълзя в очите на духове отново
на колене и с ръце в небето отново
притискам лице към спомена за теб отново
но никога не знам дали е истински
никога не знам как да го изживея
никога не съм ти казвал ясно, каквото искам да ти
кажа
никога не съм намирал ясни думи да го изразя
никога не съм знаел как да станат достоверни
и сега времето изтече
други времена начеват
Безнадеждно се боря с демони – безсмислени
чувствам чудовище сдъвква гладно сърцето ми
Знам, никога не ще загубя тази болка
Никога няма да те сънувам отново.

В нощ като тази

Да кажем сбогом в нощ като тази,
щом това е последното, което ни остана.
Никога не си изглеждала така изгубена, без път.
Понякога дори не приличаш на себе си…
А става тъмно,
става все по тъмно сега…
Моля те, остани!…
Но аз те гледам, сякаш съм изваян от камък
как си тръгваш завинаги…

Но кажи здравей на ден като днешния,
казвай го всеки път, когато се движиш!
Погледът ти сега ме кара да желая да съм ти…
И влиза дълбоко,
влиза все по-дълбоко
това докосване
и тази усмивка, и това движение
на главата ти…

И аз идвам, за да те открия пак
след нощ в бълнуване и треска,
не мога да стоя и миг тук сам…
Изобщо и никога и всичко бе за теб
и аз искам да бъде съвършено, както някога
И аз искам всичко да променя,
Всичко да променя!…

превод: Петър Канев