.

Тъгата е свободна.

Когато човек е разгневен, сякаш са му сложени букаи.

Нетърпимостта е горчива.

Чувстваш се добре, ако можеш да съзерцаваш света с тъга.

Тъгата е свободна, тя е като птиците, понесли свободата на крилете си.

Когато съм тъжен, гледам на хората около мен отвисоко.

Съжалението те дърпа към земята.

Арогантността очаква да я забележат.

Дали тъгата може всичко да обгърне с поглед отвисоко?

Тъгата е здрачът на душата. В мига, когато слънцето е залязло, а звездите още не са изгрели. (Недей да палиш лампата в стаята!)

Синкав здрач зад стъклата на прозорците. И снегът по покривите на къщята става все по-синкав.

А тъгата е като враните по заснежените сини дървеса. (Недей да палиш лампата в стаята!)

Някакъв претъпкан трамвай с безжизнено циклопско око подрънква в здрача.

Хора с коледни елхи под мишница бързат по улиците.

Земята е свръхнатоварена, затова и ти сигурно се чувстваш като с букаи и притеснен!

С какви възли сте стегнати вие, хората!

Привързани един за друг като с въженца. В неразгадаема плетеница. Истинска бъркотия.

Потънал в своята тъга, аз съм по-свободен от вас.

И тръгвам веднага, накъдето си поискам. (Недей да палиш лампата в стаята!)

Никога ли не сте имали време да потъгувате?

Могли ли сте да си позволите някога да не запалвате лампата в стаята?

Имантс Зиедонис е роден през май 1933 г. в семейството на рибари в окръг Слока. Той е един от най-известните латвийски поети.

На младини упражнява различни професии – пътен строител, учител, библиотекар, редактор в печатни издания. По-късно заема престижни постове като председател на борда на Съюза на латвийските писатели, председател на Латвийската културна фондация, работи като съветник на министъра на културата и др.

Още с първите си публикации през 50-те години Имантс Зиедонис изявява яркия си талант и привлича вниманието на читателите. Той е част от поколението, което успява да се възползва от частичната свобода на т.нар. Ера на Хрушчов.

Поезията му е нестандартна, пълна е с парадокси и обрати на мисълта, а изказът често е „непоетичен“. Въпреки това по съветско време тиражите на книгите му, които достигат до 75 000, се разпродават за часове, защото читателите бързо откриват в редовете им явното противопоставяне на режима и призивите за свобода на личността.

Освен с поезията си Зиедонис е известен и с епифаниите си – философска поезия в проза, с филмовите си сценарии, с есетата и журналистическите си материали, които винаги са привличали читателите. 

Напуска ни на 27 февруари 2013 г.

превод: Аксиния Михайлова