.

Възпитанието е процес, който трябва да върви едновременно за всички – и за бащата, и за майката, и за децата. Когато се възпитат бащата и майката, ще се възпитат и децата. 

Ако майката не обича детето си, тя нищо няма да му даде. И ако детето не обича майка си, нищо не може да получи от нея. Майката трябва да обича детето си и детето трябва да обича майка си. 

Когато майката прегръща детето си, тя му предава от своите сили, също така и детето, като прегръща майка си, и то й предава от силите си.

При възпитанието на децата, да им се обръща внимание, че и мушичките, и птичките усещат болка като нас. Децата, като разбират това, ще кажат: “Добре, в бъдеще няма да им причиняваме болка.” По този начин ги възпитавайте. Не им казвайте, че това е грях, че онова е грях. Те нямат опитност от греха. 

Когато възпитава детето си, майката трябва да си служи и с мек, и със строг говор. От време на време тя трябва да създава мъчнотии на детето, чрез които да го застави да мисли. Колкото и да е слаба мисълта на човека, тя развива мозъчните центрове. Обаче от любов към децата си, майките ги пазят от мъчнотии и страдания. Те искат децата им да бъдат здрави, силни, безгрижни, обаче природата не търпи това.

Досега не съм срещал нито един правилен метод за възпитание. Казва се, че трябва да се даде свобода на детето. Но в какво седи свободата? Преди всичко свободата изключва всяко насилие, но изключва и всяка лъжа и зло. Онзи, на когото трябва да дадеш свобода, у него трябва да бъде изключена всяка лъжа. 

Ако в един дом бащата, майката и децата правят по едно малко добро на ден, този дом има бъдеще. Това е основата на всяко възпитание. За да се възпита детето, бащата и майката трябва да бъдат образец и идеал за него. 

Някои мислят, че децата са глупави. Не, детето още като го учиш, знае, разбира говориш ли му истината или не. Няма по-прозорливи същества от децата. Децата виждат и през стената, тъй ги познавам аз. 

Трябва да имате предвид следното правило: не можеш да приложиш успешно един метод върху другите, ако не си го приложил върху себе си. Говориш на едно дете за послушание, но ако ти сам не слушаш, ако ти сам не се подчиняваш, не можеш да имаш никакъв резултат. Говориш на едно дете за трезва мисъл, а ти сам нямаш трезва мисъл. Ако ти развиваш една тема, а сам не я разбираш, как ще я предадеш? Говориш за Истината, а сам не разбираш какво нещо е Истината. 

Нито майката, нито бащата могат да се разправят със сърцето на своя син. Те могат да му дадат един съвет, но да го оставят свободен. Ама щял да страда! Нека страда. Нека си научи урока. Опитността е много по-важна, отколкото тия обществени порядки и схващания.

Както планетите не могат да се отклонят от своята орбита, така и човек не може да се отклони от предначертания му път. Пътувайки, човек минава през разни области, вследствие на което по някой път той става добър или лош, както ние мислим, но това зависи от съвсем други причини.

Пазете се от това да говорите на дъщерите си: „Ти не познаваш живота, трябва да бъдеш по-умна; ти си млада, като остарееш, ще го разбереш.” Не ги възпитавайте така, не им говорете за старост. Весела е дъщеря ти; нека е весела, нека играе, нека пее, остави я.

Чудно е, когато един грешник иска дъщеря му да е светица. Нека се гневи, нека поплаче, а ти, когато гледаш на това философски и спокойно, това и на нея ще се отрази.

Никога не се стремете да спрете човека, у когото се е зародило силно желание да направи нещо. Оставете всяка душа сама да опита това, което силно желае, и като извлече урок от него, тогава й въздействайте.

Детето не че не знае, но прозорчето, през което гледа, е малко. Но колкото повече детето расте, толкова прозорчето става по-голямо. Възможностите на детето са вътре в него. При съвременното възпитание ние искаме да направим детето като нас. Това е погрешно. Дайте му подтик да развие вложеното в него.

Ако някой е нервен, нека да остане нервен. Онзи, който е тих, остави го да си бъде тих. Може да го накараш да скача, но това е неестествено за него.

Когато детето е тръгнало на училище, не му купувайте кукли, а книги. Хубаво е, че децата почват с играчки и игри, с което се обръща внимание на обективния ум. Но децата трябва да се занимават с музика и изкуство, за да имат леки преходи към духовното. Ако се приложат новите методи във възпитанието, то ще се опрости и ще стане десет пъти по-лесно.

Първо, нека децата имат допир с реалноста, да разлеждат нещата и да опознаят тяхното естество, за да ги възприемат с любов, и чак след това да учат теория. Новото изисква първо да се опитват нещата и после да се говори за тях. Така постъпва и Природата: първо разкрива нещата и после ги обяснява. Не занимавайте децата с отвлечени работи. Но това не означава, че не трябва да се даде храна на детското въображение. Въображението е противоположният полюс на обективния ум.

Източник: „За семейството и възпитанието на детето“

Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:

Вижте още: Щом двама души се обичат, никой не може да им направи зло – ПЕТЪР ДЪНОВ