Когато нещо не върви и човек започне да се „върти в кръг“, трябва да остане насаме със себе си, очи в очи…
Да си изясни дали иска този партньор, тази работа, да свали 5 кг, дали е щастлив…
Във въпросите ще намери отговора.
Ще си изясни кое го наранява, кое го кара да се затваря в черупката си и да търпи, защото не знае какво трябва да направи, за да бъде щастлив. Подобни ограничения често му налагат семейството, обществото, приятелите…
Човек се интегрира в установените модели, дори се мъчи да ги възпроизвежда. Някои намират сили да отхвърлят тези наложени „препятствия“, други ги асимилират и живеят в постоянен конфликт с тях.
За да намери личното си щастие, човек би трябвало да се осмели да свали маската, която му е поставена насила, или той сам е сложил, вярвайки, че се защитава. И не само в деня на големите решения, а ежедневно и непрекъснато.
Щастието се състои в това да приемете собствените си граници и да ги харесвате.
Границите? Не само това, на което вие сте способни, но и докъде можете да действате. Няма полза да играете ролята на Дон Кихот.
Очертайте препятствията и се намесвайте само там, където нещата зависят от вас. Не се мъчете да променяте някого, който не желае това. Намерете реципрочния компромис или търсете другаде щастието си.
Познавате ли правилата на щастието?
Не завиждайте!
Не бива да се забравя, че външният вид лъже: и хората, на които завиждате, може и да не плуват в щастливи води. И още, че щастието не се оценява отстрани, нито с обективни критерии…
Мислете позитивно!
Неслучайно през последните години се нароиха методиките за „позитивно мислене“. За какво всъщност става дума?
С едно изречение: да се вижда половин бутилка по-скоро пълна, отколкото празна. По този начин се „затъмняват“ негативните аспекти на нещата от живота и се привилегироват положителните. Според психолозите негативното мислене е най-големият враг на щастието.
Тук и сега
Това е фундаментално правило в дзен. Как може да се вкуси настоящето, прекарвайки времето си в проекти за бъдещето? Според учителите по дзен, мнозина от нас изгарят енергията си в безпокойни мисли за миналото и бъдещето, вместо да отделят внимание на делата си в момента.
Това не означава медитиране пред купичка ориз, а изживяване на „добрия момент“. Човек трябва да се научи да го идентифицира.
От друга страна, винаги е по-трудно да се приемат неприятностите, отколкото да се конфронтирате с тях. Отчитането на проблемите един по един не ги прави по-разрешими, но ни спестяват стрес. Защото представата е по-страшна от реалността, тъй като се подхранва от подсъзнателното ни безпокойство.
Не забравяйте розовите очила!
Щастливите мигове трябва да се откриват и в неприятни ситуации. Така се разбира, че щастието е един филтър, вид розови очила, през които се възприема ежедневието.
Това превръща съществуването ни в низ от приятни дребни преживявания. Един вид умствено упражнение, което накрая става рефлекс.
Ако търсенето на щастливи моменти „в нещастието“ не ви задоволява, тогава сами ги създавайте.
Щастието не е в това да ни отминава нещастието, а в умението да се възползваме от всичко позитивно.
Не е вярно твърдението, че щастието се цени едва, когато се изгуби!
