.
Джон Малкович е американски киноактьор, процудент и режисьор от хърватски произход, носител на награда „Еми“ и номиниран за „Сателит“, „БАФТА“, две награди „Сатурн“, две награди „Оскар“ и три награди „Златен глобус“.
Малкович е маестро на маниашките метаморфози. Един от най-чаровните и прочути гологлави виртуози на аристократичното екранно присъствие винаги е интересен за публиката.
Той никога не бил просто един от холивудската тълпа. Нещо в излъчването и техниката му на игра винаги го е отличавало от останалите. Той е в своя собствена лига. Класните му роли във филми като “Опасни връзки”, “Изгори след прочитане”, “Комарджии”, “Водопадите Мълхоланд”, “Сянката на вампира”, “За мишките и хората”, “Въздушен конвой”, “Империя на слънцето” и много други говорят сами за себе си. И най-вече за него като топ изпълнител.
В София го чакаме да дойде догодина или по-догодина за гостуващо изпълнение в Народния театър.
Няма нищо по-висше от четенето. Книгите са главният източник на удоволствие и вдъхновение, по-важни са от театъра, киното или изобразителното изкуство.
Отдавна се научих да не се безпокоя за нещата, които не мога да контролирам. Вие се безпокоите за това, че самолетът ще падне? Да не сте пилот?
Ще ме прощавате, но аз съм от малкото, които вярват на дадената дума.
Всичко, което правиш, трябва да правиш заради някого. В противен случай е по-добре изобщо да не правиш нищо.
Като правило хората започват да се снимат в киното, защото или ги мързи всеки ден да играят в театъра, или искат да изкарат пари, или просто искат да станат знаменити.
Винаги съм бил уверен в това, че ако не можеш да изкараш пари от актьорската професия, или си непростимо глупав, или трагично нещастен.
Там, където има много красиви жени, в никакъв случай не трябва да ходиш с някого, който е облечен по-добре от теб.
Вероятно имам повече приятелки от всеки мъж, който съм срещал. Това, което харесвам в тях, е, че почти винаги като цяло са с по-сложна психика, по-добри слушатели и са по-способни да оцелеят. И повечето от жените, които харесвам, имат призрачно качество – те са нещо като жени, които живеят сами в къща с духове.
Според мен, за съжаление, такова нещо като лично пространство вече не съществува. Ако сте известен човек, отдавна сте се научили да живеете без него. Това е особено жалко, но такъв е и животът. Връщане назад няма – този кон отдавна напусна плевнята.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:
