.
Съм
Аз съм всичко, което не искам. Когато го търся, когато поискам.
Аз съм всичко, което не мога. Когато не търся, изцяло не искам.
Аз съм нищото в океан от сладоководни думи, горделиви мисли, хлъзгава любов.
И съм всичко сред лицата-негативи, на нарочнослепи бития.
Аз съм, без да съм и без да се старая. И с векове не съм, наумиш ли си да ме заставиш.
Аз ще бъда. Със и без. Измежду вчерашното там и утрешното никъде..
-различно същата, еднакво неуморна, с презареждани до изтощаване идеали.
– бездарна до гениалност, мила до баналност. Нарцисизъм и себеомраза
– твърде далечна, смутно близка
– никога изцяло нечия
Пленявам и омръзвам. Вдетиняващо безумна, рязко нелогична. Лумвам като горски огън. Заменям го с блясък на арктически лед. Там, по стъпките на смисъла.
Аз съм всичко, което не знам и не помня. Не забравям.
Бягам, за да се върна. Връщам се, за да си тръгна.
Днес съм непреклонна точка, утре – дорисуват ме ченгелчета на запетаи.
И не защото искам, мога и е интересно. Не и както казват:
времето е скъпо, рамките са криви, трябва липсва в моя речник, пътят се разлива в коловози
Не, поне не само.
Аз съм всичко, което не искам. Всичко, което не мога. Ти дори не искаш, и не можешда разлистиш. Да загърнеш, изсушиш, парафразираш.
Не държа и да опиша. Не желая да разкрия. Пак сама да залича.
Липсват среди, константи убеждения. Пределни ясности и трайни чувства.
Липсвам аз. И тук, дори и там… а по обяд ме имаше.
Ще спра да си противореча, когато спра да питам. Когато остарея до човек.
А дотогава ще се смея… май ще се надсмивам.
И понякога оплаквам – абсурда и неопровержимата му логика.
Ако желаете да научите повече за творчеството на Мартина Чалъкова, можете да посетите нейната ФБ страница: Изкуството да прескачаш стъпки