.
Един луд, един цар Лир, стои сам сред пустия площад под бурните полунощни небеса, които чупят мълнии над изплашения град.
Лир декламира:
О, гръмове и молнии небесни!
Треснете над греха и суетата!
Небе, земя и ад! Всевишний боже!
О Сатана — — — и прочее.
— Що правиш тук, приятелю! — го пита с дървена усмивка неговият лала.
— Пея песен на любовта и правдата!
Посред за миг мълчание на бурята далече някъде бездомен пес надава към небето протяжен и страхотен вой на смърт.
из „Експресионистично календарче“
Вижте още: Май – ГЕО МИЛЕВ
