.

Чувството на безпокойство е познато на всички ни. Когато сме притеснени, сърцето ни препуска лудо, пулсът ни се ускорява, пеперуди започват да се гонят в стомаха ни…

Чувстваме се притиснати и нащрек – в очакване на това, което би могло да се случи по-нататък.

В подобни моменти мислите ни започват да се движат невероятно бързо, особено когато се опитаме да се успокоим и да поемем контрола над ситуацията.

Според психолозите това са напълно нормални реакции. Те се дължат на факта, че в този момент мозъкът се опитва да реши къде да изпрати тялото ни – в „битка или бягство“.

Чувството на безпокойство обаче може да ни накара да се почувстваме напълно неспособни да мислим логично.

Инстинктивно ние се опитваме да изгоним тревогата от мислите си, но това е невъзможно.

По-голямата част от обичайните начини, по които реагираме на безпокойството, са безполезни и дори могат да влошат нещата.

Ето какво не бива да правите, когато сте притеснени:

Не се опитвайте да изтласкате тревогата от мислите си, така само ще я направите още по-силна

Тази стратегия е безполезна, защото не работи. Няма как безпокойството да изчезне, само защото искате това.

Страхът и безпокойството са свързани с особеностите на вашия мозък и тяло, които от своя страна имат своите корени в историята на нашия вид.

При срещи с опасни хищници са оцелявали само тези от предците ни, които са успявали да реагират бързо и да избягат (и да предадат гените си).

Тревожността е знак, че трябва да обърнете внимание на нещо, което според мозъка ви е важно за вашето оцеляване.

Мозъкът предизвиква отделянето на кортизол, за да мобилизира тялото ви и да го подготви за следващата стъпка – да се бори или да избяга.

Разбира се, това може да е фалшива тревога, но опитът да я изтласкате само ще я направи още по-силна.

Не търсете потвърждение и разрешение на тревогата си

Много от нас реагират на тревогата и безпокойството, като започват трескаво да търсят начини, които да им докажат колко зле са нещата за тях и съответно да мобилизират всички сили да си върнат контрола и да се почувстват в пълна безопасност.

Проблемът е, че повечето неща, за които се притеснявате, са заплахи, които просто не можете напълно да премахнете.

Животът е пълен със скрити опасности.

Може да се изгубите в непознат град, да се разболеете сериозно, да изгубите работата си или да станете жертва на престъпление.

Приемете, че понякога ние просто не сме в състояние да дадем предварително разрешение на някои от проблемите в живота си, нито пък имаме силите да се предпазим от тях, но вглъбяването и трескавото търсене на доказателства за нашите безпокойства, само ще влоши положението ни.

Например, ако си втълпим, че имаме онкологично заболяване, всички симптоми, за които четем в интернет, ще ни се струват болезнено познати, но тези притеснения в повечето случаи ще се окажат напразни.

Възможен е и по-лош вариант – да не приемем дори успокоението от лекарите, че сме здрави, и да продължаваме да живеем с мисълта, че сме неизличимо болни…

Не допускайте да влезете в капана на отрицателното мислене

В моменти на безпокойство много от нас се притесняват и анализират отново и отново ситуацията или започват да разиграват различни възможни варианти в ума си.

И въпреки че понякога интерпретациите могат да бъдат полезни, по-често те се оказват изключително вредни, защото ни въвличат в порочен кръг от отрицателни мисли, които само усложняват състоянието ни.

Вследствие на отрицателното мислене, ние започваме да се съмняваме във всичко и дори за момент не можем да се освободим от лошите си предчувствия – постоянно проверяваме електронната поща или социалните медии за нова информация.

Не бягайте от проблема

В моменти на безпокойство мозъкът се опитва да реши накъде да насочи тялото ви – към битка или към бягство.

В много случаи хората се подчиняват на силното желание да избягат, независимо за какво става въпрос – задължително парти, труден проект или среща с човек, когото не искат да виждат.

Проблемът с бягството е, че то e разрешение в момента, но не и в дългосрочен план.

Бягството ще удвои проблема по-късно, когато сме изправени пред същата или подобна трудност.

Тогава ще ни се струва, че сме напълно безсилни да се справим с определена ситуация, а това ще донесе още по-голям стрес.

Всъщност, най-доброто, което можете да направите, е да се изправите лице в лице с проблема.

Когато умишлено се изправяте пред ситуации, които ви притесняват, постепенно страхът започва да намалява, а мозъкът ви регистрира, че не се случва нищо ужасно – и съответно безпокойството отслабва.

Помнете, че най-полезното, което можете да направите в моменти на безпокойство, е точно обратното на това, което мислите.

Трябва да работите върху приемането на безпокойството. Не се опитвайте да бягате от него, защото бягството ще влоши нещата.

Какъв избор имате, освен да живеете с него? А най-добрият начин да живеете с него е да му позволите да бъде там и внимателно да го наблюдавате, вместо да реагирате автоматично.

Щом приемете, че тревогата е там, вие започвате да променяте връзката си с нея.

Можете да прецените дали заплахата е реална и дали са необходими спешни действия.

Можете да помислите за мъдър, стратегически отговор на ситуацията.

Но можете също и да вземете решение да толерирате дискомфорта, защото понякога си струва да бъдем пасивни, а не да се чувстваме като „изтривалка”.

Ако безпокойството ви е толкова силно, че дори не можете да мислите, спрете да правите какво и да било – дишайте, насочете вниманието си към краката си, които са здраво стъпили на земята и си дайте сметка, че нищо опасно не се случва в момента.

редактор: Ина Фенерова
източник: psychology.framar.bg